покорѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано покорѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член покорѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член покорѐна - единствено число, женски род, нечленувано покорѐната - единствено число, женски род, членувано покорѐно - единствено число, среден род, нечленувано покорѐното - единствено число, среден род, членувано покорѐни - множествено число, нечленувано покорѐните - множествено число, членувано
ПОКО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се покорява, за когото е присъщо покорството; послушен, смирен, безропотен. Султана Глаушица .. губеше .. власт над своите люде. Оставаше ѝ .. предан и покорен само Стоян, който .. вярваше непоколебимо в нейния ум, .., в силата ѝ. Д. Талев, ПК, 326. Покорна и тиха, научена от майка си да не пречупва никога бащина воля, Латинка се свиваше в ъгъла и думица не смееше да отрони. НК, 1958, бр. 4, 4. Кои животни са най-силни .. — лъвът, вълкът, мечката, .. А кои, .., са най-страхливи и покорни — овцата, заекът, кравата. Елин Пелин, Съч. IV, 132. Ахмед ага .. викал .. брациговчане за спогодба. Тие .. наместо покорни раи, изпратили му един въстанически отряд да го поздрави с гърмежът на черешовите топове. З. Стоянов, ЗБВ III, 298. Покорна глава сабя я не сече. Ал. Константинов, Съч., 212. Покорен роб. Покорна робиня. Покорен слуга. Покорен син. Покорна дъщеря. Покорен на съдбата. Покорен на дълга. ● Остар. Във формула за учтивост в края на писмо, при разговор и под. Ето що казваше писмото: „Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво и че победихме сърбите. .. И те поздравлявам. Твой покорен син Стоян Добров.“ Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976 [еа].