безро̀потен - единствено число, мъжки род, нечленувано безро̀потния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безро̀потният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безро̀потна - единствено число, женски род, нечленувано безро̀потната - единствено число, женски род, членувано безро̀потно - единствено число, среден род, нечленувано безро̀потното - единствено число, среден род, членувано безро̀потни - множествено число, нечленувано безро̀потните - множествено число, членувано
1 покорен - робски - безропотен - безпрекословен - овчедушен (разг.; пренебр.) - рабски (книж.; поет.)
БЕЗРО̀ПОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не роптае, не възразява, а изпълнява всичко покорно; покорен. Това [кадъните] бяха истински мълчаливи, безропотни робини. К. Константинов, ППГ, 23. Един разкапан от разврат тиранин иска да стъпи на гърба на цял народ, да го обърне на свой сляп и безропотен роб! Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 30. Няколко дни след началото на въстанието в Унгария започнаха да изключват студенти .. Тогава решихме, че нещо трябва да се направи. Стига толкова! Стига сме били безмълвни, безропотни, с преклонени глави. Г. Данаилов, ДС, 119.
2. При осъществяването на който няма ропот, който се извършва без ропот. Цели два месеца прекарахме в казармата, затворени, откъснати от света. От тъмно до тъмно ни внушаваха само едно — безропотно изпълнение на всяка заповед... П. Бобев, К, 30. Тя не отговори. Гледаше мрачно и втренчено пред себе си, Сълзите ѝ се попиваха от горчива мъка, от тихо и безропотно примирение. Д. Димов, Т, 27. Безропотен труд. Безропотно търпение.