смирѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано смирѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член смирѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член смирѐна - единствено число, женски род, нечленувано смирѐната - единствено число, женски род, членувано смирѐно - единствено число, среден род, нечленувано смирѐното - единствено число, среден род, членувано смирѐни - множествено число, нечленувано смирѐните - множествено число, членувано
смирèн, -а, -о, прил. 1. Който е изпълнен със смирение; покорен, скромен.
Душата ми е пленница смирена, / плени я твоята душа. Яворов. А той — смирен и спокоен — обръщаше лист след лист от евангелието и пееше. Д. Немиров. Смирен човек. 2. Който изразява смирение. Тя пя в най-смирена и прилична поза, със скръстени отпред ръце и с наведени към земята очи. Йовков. Тя идваше послушни и кротка със смирена усмивка. Ст. Загорчинов. Смирен глас. Смирен поклон.Виж повече