безусло̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано безусло̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безусло̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безусло̀вна - единствено число, женски род, нечленувано безусло̀вната - единствено число, женски род, членувано безусло̀вно - единствено число, среден род, нечленувано безусло̀вното - единствено число, среден род, членувано безусло̀вни - множествено число, нечленувано безусло̀вните - множествено число, членувано
1 безусловен - безрезервен - всеотдаен 2 недвусмислен - решителен - безусловен - безпрекословен (книж.) - изричен - категоричен - безапелационен (книж.) - императивен (книж.) - ултимативен (книж.)3 пълен - неограничен - абсолютен - безусловен
БЕЗУСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който не е свързан с никакви условия. Това възвание настоява за безусловна забрана на атомното оръжие. РД, 1950, бр. 224, 4. Безусловна амнистия. Безусловна капитулация.
2. Абсолютен, пълен, неоспорим. То [правителството] приемаше на работа стачниците по свой избор, като ги караше да подписват декларации за безусловно покорство и безропотно изпълнение на служебните задължения. Г. Караславов, ОХ III, 553. Безусловен закон.
◊ Безусловни рефлекси. Физиол. Вродени рефлекси — сравнително постоянни и еднообразни реакции на организма на въздействията на външната и вътрешната среда, осъществявани посредством централната и периферната нервна система.