императѝвен - единствено число, мъжки род, нечленувано императѝвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член императѝвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член императѝвна - единствено число, женски род, нечленувано императѝвната - единствено число, женски род, членувано императѝвно - единствено число, среден род, нечленувано императѝвното - единствено число, среден род, членувано императѝвни - множествено число, нечленувано императѝвните - множествено число, членувано
1 недвусмислен - решителен - безусловен - безпрекословен (книж.) - изричен - категоричен - безапелационен (книж.) - императивен (книж.) - ултимативен (книж.)2 императивен (спец.) - повелителен (спец.) - заповеден (спец.)
ИМПЕРАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Грам. Който се отнася до заповедно, повелително наклонение на глагола.