безапелацио̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано безапелацио̀нния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безапелацио̀нният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безапелацио̀нна - единствено число, женски род, нечленувано безапелацио̀нната - единствено число, женски род, членувано безапелацио̀нно - единствено число, среден род, нечленувано безапелацио̀нното - единствено число, среден род, членувано безапелацио̀нни - множествено число, нечленувано безапелацио̀нните - множествено число, членувано
1 недвусмислен - решителен - безусловен - безпрекословен (книж.) - изричен - категоричен - безапелационен (книж.) - императивен (книж.) - ултимативен (книж.)2 окончателен - безапелационен (спец.) - дефинитивен (книж.) - безвъзвратен - неотменим
БЕЗАПЕЛАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Юрид. Който не подлежи на обжалване; окончателен. Вселенската черковна власт има право на върховна, окончателна, безапелационна присъда. ПСп, 1873, кн. 7-8, 73. Безапелационна резолюция.
2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. С него [Г. П. Стаматов] не можеше да се спори: той беше винаги категоричен и безапелационен. К. Константинов, ППГ, 321. Количеството цигарени кутии трябваше да се предава всеки работен ден. Това условие на управата беше безапелационно. М. Кюркчиев, ВВ, 34. Безапелационно нареждане. Безапелационен глас.