заповѐден - единствено число, мъжки род, нечленувано заповѐдния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член заповѐдният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член заповѐдна - единствено число, женски род, нечленувано заповѐдната - единствено число, женски род, членувано заповѐдно - единствено число, среден род, нечленувано заповѐдното - единствено число, среден род, членувано заповѐдни - множествено число, нечленувано заповѐдните - множествено число, членувано
1 властен - повелителен - заповеден - заповеднически 2 императивен (спец.) - повелителен (спец.) - заповеден (спец.)
ЗАПОВÈДЕН, -дна, -дно, мн. -дни прил. Който изразява заповед; повелителен, заповеднически. Той
силно блъска звънчето и със заповеден тон иска нещо от изплашения слуга. М. Кремен, СС, 144. – Седнете! – дойде до ушите ми гласецът на девойката, възглух, строг и заповеден. ВН, 1960, бр. 2659, 4.Виж повече◊ Заповедна книга. Канц. Книга в учреждение, в която се вписват заповеди. Заповедно наклонение. Остар. Грам. Повелително наклонение.