заповѐднически - множествено число, нечленувано заповѐдническия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член заповѐдническият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член заповѐдническа - единствено число, женски род, нечленувано заповѐдническата - единствено число, женски род, членувано заповѐдническо - единствено число, среден род, нечленувано заповѐдническото - единствено число, среден род, членувано заповѐдническите - множествено число, членувано
ЗАПОВÈДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа заповед, който изразява заповед; заповеден, повелителен.
Откъслечните умни и живи фрази, но особено блестящият и самоуверен поглед свидетелствуваха, че имахме в средата си человек със силен заповеднически дух. Ив. Вазов, НО, 14. Рано призори чух в просъница звънеца на вратата. Последва заповеднически глас: „Отвори!“. Мл. Исаев, Н, 207. Нищо сурово и хайдушко, нищо заповедническо и властно нямаше у тоя замислен и мълчалив момък. Й. Йовков, Разк. III, 79. Изпъкналата вена се свиваше и от лицето изчезваше строгостта и упоритият заповеднически вид. Д. Добревски, БКН, 8. Заповеднически тон.Виж повечеЗАПОВÈДНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. заповеднически. – Без разрешението на Марти няма никъде да излизаш! – рече той сухо и заповеднически. Г. Караславов, Избр. съч. V, 309. Гласът на следователя изведнъж се промени – зазвуча грубо, остро, заповеднически. П. Вежинов, ДБ, 204.