я̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано я̀сния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член я̀сният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член я̀сна - единствено число, женски род, нечленувано я̀сната - единствено число, женски род, членувано я̀сно - единствено число, среден род, нечленувано я̀сното - единствено число, среден род, членувано я̀сни - множествено число, нечленувано я̀сните - множествено число, членувано
я̀сен - единствено число, нечленувано
я̀сен - единствено число, нечленувано я̀сена - бройна форма я̀сенът - единствено число, членувано - пълен член я̀сени - множествено число, нечленувано я̀сените - множествено число, членувано
1 ясен - ведър - чист - безоблачен (за небе или ден) - слънчев 2 ясен - разбираем - отчетлив 3 ясен - недвусмислен - еднозначен - определенВиж повече4 бистър (прен.) - ясен (за ум и др.)5 бистър (прен.) - ясен - чист 6 ясен - окончателен - решителен - категоричен 7 ясен - достъпен - лесноразбираем - разбираем - общодостъпен 8 ясен - изразителен - убедителен - красноречив 9 ясен - изискан - сбит - точен 10 ясен - хубав - чист - четлив (за почерк)
Виж повече
- 1. ясен
- - Гръм от ясно небе
Виж повече- - Като гръм от ясно небе
- - Падам/падна като гръм от ясно небе
- - Грея като ясно слънце
- - Светя като <ясно> слънце
- - Ясно ми е като мъгла
я̀сен, я̀сна, я̀сно, мн. я̀сни, прил. 1. За време, небе — който не е мрачен; безоблачен, ведър, светъл. Противоп. мрачен.
Ясна, звездна нощ прогони / есенний намръщен ден. К. Христов. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облачец. Елин Пелин. || За слънце, луна, звезда — светъл, блестящ, сияен. Рог изви над върховете снежни / ясен месец, подранил в небото. П. П. Славейков. Те гледаха ясното слънце, което им пращаше зари на радост и щастие, и радваха му се. Влайков. 2. За образ, глас — който се чува, вижда, разбира добре. Параходът се приближаваше все повече и повече, очертанията му ставаха по-ясни. Йовков. В коридора той извика с висок и ясен глас: — Сбогом, другари! Отиваме на смърт! Отмъстете за нас! Г. Караславов. 3. За очи, поглед и под. — който изразява чистота, честност, спокойствие. Приведе ясен лик / войводата и пръв целуна мълком кръста. П. П. Славейков. Кротостта и добродушието му се познаваха по неговото открито, загоряло лице и по неговия прост и ясен поглед. Влайков. 4. Прен. Който се разбира, схваща добре; разбран, отчетлив. Такъв ясен въпрос непобедимо изискваше и ясен отговор. Вазов. Настъпи мълчание. Всички, с изключение на Лукан, бяха като замаяни от ясното и убедително изказване на евреина. Дим. Димов. Ясен почерк. □ Като гръм от ясно небе (разг.) — изневиделица, неочаквано, изненадано.Виж повечея̀сен м. Вид горско дърво с перести листа, двукрил плод и твърда дървесина; осен. Frахinus exselsior. Погледът му бягаше през големите ясени и акации на градската градина на пространната столица. Вазов. Пак екна изстрел. Лисицата изврещя и изчезна под приведените клони на един ясен. Ем. Станев.