безо̀блачен - единствено число, мъжки род, нечленувано безо̀блачния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безо̀блачният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безо̀блачна - единствено число, женски род, нечленувано безо̀блачната - единствено число, женски род, членувано безо̀блачно - единствено число, среден род, нечленувано безо̀блачното - единствено число, среден род, членувано безо̀блачни - множествено число, нечленувано безо̀блачните - множествено число, членувано
1 ясен - ведър - чист - безоблачен (за небе или ден) - слънчев 2 безоблачен (прен.) - честит - непомрачен (за щастие и др.)3 безбурен (прен.; поет.) - мирен - безгрижен - спокоен - тих - безметежен (поет.) - безоблачен (прен.) - идиличен (прен.; книж.)
БЕЗО̀БЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За небе, пространство или площ под него — по който няма облаци, който не е покрит с облаци; ясен. Тоя ден небето беше безоблачно и лятното слънце жареше безмилостно. К. Петканов, ДЧ, 350. Безоблачната снеговита Витоша, .., забиваше настръхнала и измръзнала своите скалисти чуки в зимното небе. Ив. Вазов, Съч. ХII, 47. Над сънния Люлин, прибулен / с воала на здрач тъмносин, / безоблачен залез запали / сред своите тайнствени зали / пожар от злато и рубин. Хр. Смирненски, Съч. I, 41.
2. За ден, нощ и под. — през който няма облаци. Беше ясна, безоблачна нощ и над черните шарове на смоквите и над високите тополи грееха звезди. Й. Йовков, Разк. II, 59. Ноемврийската утрин бе светла и безоблачна. В. Геновска, СГ, 45.
3. Прен. Поет. Който не е помрачен от нищо; честит. Никога вече при нея не ще се върне чистата, безоблачна радост на юношеските години. Ем. Манов, ДСР, 84. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий развихрени предтечи на безоблачните дни! Хр. Смирненски, Съч. I, 80. Безоблачно щастие.