безгрѝжен - единствено число, мъжки род, нечленувано безгрѝжния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безгрѝжният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безгрѝжна - единствено число, женски род, нечленувано безгрѝжната - единствено число, женски род, членувано безгрѝжно - единствено число, среден род, нечленувано безгрѝжното - единствено число, среден род, членувано безгрѝжни - множествено число, нечленувано безгрѝжните - множествено число, членувано
1 нехаен - безгрижен - незаинтересован 2 безбурен (прен.; поет.) - мирен - безгрижен - спокоен - тих - безметежен (поет.) - безоблачен (прен.) - идиличен (прен.; книж.)3 безгрижен - свободен - волен
БЕЗГРЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който няма грижи, не се грижи за нищо. Вие ме гледате в компанията весел, безгрижен, щастлив, и никой от вас не знаеше, че аз дълбоко страдам. Елин Пелин, Съч. IV, 209. От него лъхаше здравата жизнерадост на млад и безгрижен човек. Й. Йовков, Разк. II, 72. Двете дружки, седнале на моравката край кладенеца, приказваха си весели и безгрижни за това, за онова. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15-16. — Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи дълбоко умислен и нажален. В. Друмев, И, 7. // Който се отнася леко към житейските трудности, който не проявява загриженост за нещо; лекомислен. Тоя Таско беше беден човек, баща на най-многобройна челяд, но безгрижен и весел като птичка. Й. Йовков, Разк. I, 207. Тъй блейше вчера подир овчарът, / когато тоз цар, безгрижен, глупав, / както и сички царьове земни, / поведе стадо с кривакът хубав / и с умни псета министри верни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 28. Щом заспа той, и безгрижните му другари тозчас направиха същото, сякой като остави ввереното си дело. П. Кисимов, ОА I (превод), 54. Тя не можеше да разбере защо мъжът ѝ е толкова спокоен и безгрижен в това опасно време. ИЗ, 1874-1881, 180.
2. Който изразява отсъствие на грижи, неприятности, тревоги. Неговото тазутришно весело и безгрижно настроение се смени с нерадостни и сериозни размисли. Ив. Карановски, Разк. I, 121. Но изведнаж той се сепва, .. усмихва се, лицето му прояснява и добива пак предишното си весело и безгрижно изражение. Й. Йовков, Разк. I, 67. Седя и гледам през прозореца: деца / играят вън; сега е утрината тяхна / и пролет грее на безгрижните лица. П. К. Яворов, Съч. I, 150. Безгрижен смях. Безгрижен сън.
3. При който няма грижи, загриженост за нещо, който протича без грижи.