неха̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано неха̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неха̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неха̀йна - единствено число, женски род, нечленувано неха̀йната - единствено число, женски род, членувано неха̀йно - единствено число, среден род, нечленувано неха̀йното - единствено число, среден род, членувано неха̀йни - множествено число, нечленувано неха̀йните - множествено число, членувано
1 неакуратен (книж.) - небрежен - немарлив (разг.) - нехаен (разг.) - неприлежен - нестарателен 2 нехаен - безгрижен - незаинтересован
НЕХА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. 1. Който се отнася безотговорно, небрежно, с невнимание към някаква работа или към някого или нещо; небрежен, невнимателен, немарлив. Ганю Пинтов минавал за състоятелен човек, но се оказало, че е потънал в дългове и поръчителства. Той бил нехаен стопанин, обичал повече приятелските срещи, гуляите и по цели нощи се губел на лов за риба по Марица. Г. Караславов, ОХ, 26. Обикновено товарачите бяха нехайни, прахосваха сеното, когато го вдигаха с камиони. Ст. Даскалов, ЕС, 26. Към Нона той беше уж внимателен, добър, но и някак нехаен. Г. Райчев, ЗК, 108. Тя никога не се бе стремила съзнателно да се харесва, да привлича върху себе си чуждото внимание, а си оставаше такава, каквато беше по рождение, и често дори нехайна към ония, които я гледаха като жена. Д. Талев, ПК, 88.
2. Който е лекомислен, не се безпокои за нищо; безгрижен. Едва сега той забеляза, че мотористът е почти момче със стройна юношеска фигура. Изглеждаше нехаен, красив, на бакъреното му лице святкаха с малко див блясък зелените му очи. П. Вежинов, ДБ, 8. Тя [Станка] криеше от него тревогата си за тежкото положение,.., но сега, макар и да се преструваше на нехайна и весела, той долови дълбокия смут в нейната душа. Г. Караславов, ОХ II, 522. Той изглеждаше нехаен като другите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 22.
3. Който изразява или съдържа невнимание, небрежност, лекомислие, безгрижие.