нея̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано нея̀сния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нея̀сният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нея̀сна - единствено число, женски род, нечленувано нея̀сната - единствено число, женски род, членувано нея̀сно - единствено число, среден род, нечленувано нея̀сното - единствено число, среден род, членувано нея̀сни - множествено число, нечленувано нея̀сните - множествено число, членувано
1 недоловим - смътен - неясен - неуловим 2 мътен (прен.) - неясен (за идея или представа и др.) - блед (прен.) - мъглив (прен.) - мъгляв (прен.) - бледен (прен.)3 абстрактен - неконкретен - неопределен - неясенВиж повече4 двузначен - двусмислен - неопределен - смътен - неясен 5 неопределен - смътен - неясен - мъглив (прен.) - мъгляв (прен.) - замъглен - забулен (прен.)6 непонятен - неразбираем - неясен - неразбран
НЕЯ̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е с недостатъчно ясно очертана форма, контури и под.
В дрезгавината се показаха неясните очертания на ниската гора. Ем. Станев, ПГВ, 113. Тези интимни снимки излязоха за жалост неясни: не бях взел предвид здрача в полутъмната стая. М. Кремен, РЯ, 27.Виж повече2. За светлина — който е с незначителна сила, слаб. Когато възлезе на един връх, далеко на запад му се мернаха неясни светлини. Ив. Вазов, Съч. VI, 67-68.
3. За говор, звук, шум и под. — който е слаб, не е достатъчно силен, за да бъде чут, разбран. Неясните гласове на момците сам-там из гората се проясняват. П. Тодоров, Събр. пр. II, 317.
4. Прен. За мисъл, идея, положение и под. — който не може да се разбере, схване, в който или по отношение на който няма яснота. Неясни мисли, една от друга по-неприятни, се роеха в размътената му глава. Т. Влайков, Съч. III, 302. Оскърбяваше го преди всичко това неясно положение... Да работиш днес и да не знаеш утре тук ли ще бъдеш, или ще те изгонят. Т. Монов, СН, 54.