абстра̀ктен - единствено число, мъжки род, нечленувано абстра̀ктния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член абстра̀ктният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член абстра̀ктна - единствено число, женски род, нечленувано абстра̀ктната - единствено число, женски род, членувано абстра̀ктно - единствено число, среден род, нечленувано абстра̀ктното - единствено число, среден род, членувано абстра̀ктни - множествено число, нечленувано абстра̀ктните - множествено число, членувано
1 абстрактен - отвлечен 2 абстрактен - абстракционистичен 3 абстрактен - неконкретен - неопределен - неясен
АБСТРА̀КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е получен чрез абстракция; отвлечен, неконкретен. Противоп. конкретен. Проблемът за историческата периодизация не е общ и абстрактен, а конкретен и специален за всеки отделен народ. Т. Павлов, МИБ, 14. Понятията за духове и божества са твърде сложни, абстрактни. ВН, 1960, бр. 2663, 2.
2. Който се основава на абстракция; отвлечен. Противоп. конкретен. Каравелов се обявява в „Независимост“ от 16 юни 1873 г. против схоластичната и абстрактна мъдрост на историци и моралисти, които защищават остарели догми. М. Арнаудов, БКД, 182. Най-старинните фрески са приблизително от 8000 години. Те са символични, твърде абстрактни изображения. ВН, 1949, бр. 2039, 4. Абстрактна наука. Абстрактно мислене. Абстрактна мисъл. Абстрактна теория.
3. Който се отнася до абстракционизъм; абстракционистичен. В литературата беше епохата на късните символисти .. В живописта — триумфалното шествие на импресионистите и на техните гениални продължители, на новите школи — .. — както и на първите пристъпи на абстрактната живопис. К. Константинов, ППГ, 203-204. Абстрактно изкуство.