мъ̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано мъ̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъ̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъ̀тна - единствено число, женски род, нечленувано мъ̀тната - единствено число, женски род, членувано мъ̀тно - единствено число, среден род, нечленувано мъ̀тното - единствено число, среден род, членувано мъ̀тни - множествено число, нечленувано мъ̀тните - множествено число, членувано
- 1. мътен
- - Блъскам се като <мътна> вода (в) бряг
Виж повече- - Вземат ме мътните
- - Ловя риба в мътна вода
- - Мътна вода ме носи
- - Мътна и кървава
- - Мътна и поройна
- - Мътната да те вземе
- - Мътната да те завлече
- - Мътната да те отвлече
- - Мътната да те отнесе
- - Мътната ме носи
- - Отнесе го мътната
- - Сякаш мътно дере го е влачило
- - Хващам/хвана риба в мътна вода
- - Хвърлям/хвърля серкме в мътна вода
МЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За вода или друга течност — който е непрозрачен поради смесване с вещества в твърдо състояние. Противоп. бистър.
Заваляха поройни есенни дъждове. Марица препълни бреговете си и нейните мътни води повлякоха надоле дървета, жълти тикви. А. Каралийчев, ПС III, 28. Мътните и силни води на реката го [Песоглавеца] обливаха до пояса и се разбиваха ο коравото му тяло на пяна като ο скала. Елин Пелин, Съч. IV, 31. Реката прииждаше, мътните ѝ води заливаха дворовете и оставяха жълти, пълни с миязми, локви. Д. Димов, Т, 223. Придошлата река бе започнала да се оттегля в коритото си, .. Деца пущаха книжни корабчета, патици и гъски претърсваха лакомо мътните води. Ем. Станев, ИК I и II, 82. Мътна течност. Мътен оцет. Мътно вино.Виж повече2. За река, вада и под. — който е изпълнен с такава вода. Отвред се чуваше да шурти вода, из баирите надолу се стичаха порои, а в селския дол, където по-рано се точеше тънка като конец вадичка, сега бучеше цяла река — мътна, широка, страшна. Й. Йовков, ЖС, 66. Шуми Искърът, буен и мътен, пенят се водите му по камъните. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Печално шуми намалялата, .., Янтра и влачи из заглъхналите си завои мътни талази, в които не се огледват кули и замъци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 29. Колибата беше в малка долчинка и не падаше в очи, а през цялото време валеше дъжд — кой ще тръгне сега да гази по разкаляните пътища, да прескача мътни локви и пороища. Д. Талев, И, 278. През нощта заваля дъжд. Той продължи и на другия ден .. По стръмната улица течеше мътен порой, който влачеше към мегдана изхвърлената от къщите смет. Ем. Станев, ИК I и II, 76. Мътен гьол.
3. За стъкло — който трудно пропуска светлина, през който трудно се вижда; непрозрачен, замъглен. Седеше той зад мътните стъкла в дъното на големия дюкян, премяташе разсеяно стара една броеница от някакви си костилки и все мислеше нещо. Д. Талев, ПК, 29. Учителката седи на масата в стаята си, гледа снега пред мътните стъкла на малкия прозорец и мисли. Елин Пелин, Съч. II, 106. И впива радостни очи детето / през мътното стъкло. М. Петканова, КС, 61. Вървя край смълчаните хижи / в море непрогледна мъгла, / и вечната бедност и грижи / ме гледат през мътни стъкла. Хр. Смирненски, Съч. I, 52. // За прозорец, лампа, очила и под. — който е с такива стъкла. През двете мътни прозорчета се виждаше Младен, навел глава и отпуснал безжизнено ръце. Ст. Даскалов, БМ, 31. Йовка се усмихваше като пред някое световидение и погледът ѝ оставаше неподвижен срещу мътния прозорец. Елин Пелин, Съч. III, 67. Надвечер Ручилото сядаше да прави сметка. Слагаше мътните си очила, разтваряше тефтера, наплюнчваше химическия молив и почваше да разсъждава тъй. А. Каралийчев, НЗ, 89. // За огледало — на който повърхността изглежда като замъглена и в който при оглеждане се получава неясен, замъглен образ. Това бе всичко в стаята: бюрото и столът, избелялата пътека, мътното огледало. В. Андреев, ПР, 194. Както изглеждаше, той беше един от ония вечни квартиранти, които са свикнали да живеят все в такива стаи — сред същите гардероби с мътни огледала, сред същите скърцащи кревати с продънени пружини, сред същите маси, столове и плюшени канапета. Св. Минков, РТК, 35-36.
4. За небе — който изглежда тъмносив до черен от тъмни облаци или поради това, че се съзира през пласт от прах, дим, водни изпарения. Точно на изток, из една ивица мътно и по-тъмно небе, се издигаше месецът, голям, червен. Й. Йовков, ПГ, 17. Небето, мътно и прашно, се оглеждаше в повърхността му [на блатото]. Ив. Вазов, Съч. ХII, 128. Слънцето изгрява по-червено от всякога, а небето е сиво и мътно. Й. Йовков, ΒΑΧ, 155. В небесата / тъмней зловещо .. / Ей свода мътен / продран, запалва се. П. К. Яворов, Съч. I, 47.
5. За очи — който е изгубил естествения си блясък и бистрота; замъглен. Чичо Митуш излизаше често от стаята на дама с мътни, зачервени очи, като че беше пиян или като че беше плакал. Й. Йовков, АМГ, 151. Той гледаше офицера спокойно, без страх, със старческите си очи, опулени и мътни. Д. Талев, И, 440. Макар и сгърбена от старост, без нито един зъб в устата, с лице набраздено от бръчки, .., почти окапали вежди и мътни като на бозайниче очи, баба Тана беше много разговорлива и самоуверена. Г. Белев, ПЕМ, 14. Очите му [на Борис], уморени от калкулациите и мътни от пиенето, се загледаха в пространството с куха, маниакална сериозност. Д. Димов, Т, 522. Попът изпущаше гъсти струи дим през големия си нос, .. Жълтите му мътни очи имаха израза на стара коза. Ем. Станев, ИК I и II, 188. // За поглед — който е на такива очи; замъглен. Русото лице на Казански побеля, след това по кожата на скулите му избиха алени петна. Погледът на воднистите му очи стана мътен. Д. Ангелов, ЖС, 32. Дядо Моско се случи тъй пиян, че едвам можа да познае, че това момче е син му Йонко. Той го гледаше с мътен, пиян поглед. Й. Йовков, ΒΑΧ, 86. Старецът примижа, като да си припомни нещо забравено, отвори пак очите си и устреми мътен взор в прашните греди на покрива. Г. Караславов, Избр. съч. I, 96. Боецът го гледаше с мътен поглед и още не можеше да се опомни. Капитанът видя, че около врата му беше овързана мръсна кърпа, която беше напоена с кръв. Ив. Мартинов, ПМ, 160-161.
6. За светлина — който е без блясък, с незначителна сила; слаб, бледен, неясен. Противоп. ярък. Високо по небето вятърът гонеше гъстите облаци и зад тях от време на време прозираше мътната светлина на месечината. Ем. Станев, ПЕГ, 52. През замърсените стъкла на прозореца се процеждаше мътна светлина. М. Грубешлиева, ПИУ, 263. Мъжделивите фенери, .., едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата. Ив. Вазов, Съч. VI, 3. От .. едно съвсем мъничко прозорче в дъното на помещението се струеше мътна, загаснала светлина. Д. Талев, ЖС, 150. // Който е изпълнен с такава светлина. И когато мътното зимно утро започна да се процежда над планината, глутницата се върна назад, натежала от своя кървав пир. Ем. Станев, ПЕГ, 35. Малкото автомобили минаваха по-често, дигаха повече прах и запрашваха еднакво и людете, и деня. А денят мътен, в някаква особена жълта мътилка, се изнизваше към запад. Ст. Чилингиров, РК, 94.
7. За цвят, боя, багра — който не е наситен, ясен, чист, а изглежда като примесен с друг цвят, боя (обикн. сива). Скалите са с червени, тъмновиолетови, мътни бои, напръскани със сребърни и черни шарки — това са лишеите. З. Сребров, Избр. разк., 175. Светът полека бе застинал / без напрежение и цел / като един пейзаж старинен, / рисуван с мътен акварел. А. Германов, М, 30. // Който е с такъв цвят. През белезнявото було на небето месечния мътен кръг се показа премрежен и слабо освети с лучиста дрезгавина заспалия град. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 180. Виждаше се най-напред високо и пространно небе, което се снишаваше в мътна белезникава и прашна омара на горещ летен ден. Й. Йовков, Ж, 1930, 136. На небето се беше лепнала огромна луна, бездушна и мътна. М. Грубешлиева, ПП, 105.
8. Прен. За звук, говор и под. — за който не може да се определи откъде идва, от какво се издава или какво означава; неясен, неопределен. Кога се намери в дола, той зачу мътни звукове от тъпани и зурли. Ив. Вазов, Съч. ΧΧΙII, 139. И притихват мрачни кипариси над гробницата, мътен шъпот просъсква надалек и нищо се не разбира. Н. Райнов, ВДБ, 102. — Уличните сборища на тълпата винаги имат нещо отвратително, стадно, — каза Тачев, като излезе пръв на тротоара и се услуша пак в мътните крясъци, що идеха от улица Ботьов. Ив. Вазов, Съч. Х, 66.
9. Прен. Който е с неясни, неопределени очертания; неясен, неопределен, смътен. Улиците на града са пълни с утринна есенна мъгла — лека като дим .. Надалече, като в изпотено огледало, виждам да се движи някаква мътна купчина от бои. Тя полека-полека приближава. Стар немощен дрипав носач, .., носи грамаден вързоп от хризантеми — бели, жълти, алени, кървавочервени, тъмни. Елин Пелин, Съч. V, 33. Но откъм запад се подигаше гъст и черен мрак, мътна и широка сянка, която бавно застилаше небето на тая страна. Й. Йовков, Ж, 171. Тъкачев разглеждаше снимката, която бяха направили на панаира. Ала колкото той и да се преструваше на заплеснат в ококорените, неестествени, напрегнати и мътни фигури, Кръстевица забеляза смущението му. Г. Караславов, ОХ I, 145. До зида стояха неми / рой видения мътни, странни, / духове от друго време. Ив. Вазов, Съч. IV, 153.
10. Прен. Който е с неясно, неопределено съдържание; неопределен, неясен, смътен. Поисках да узная вярно ли съм разбрал Павлевите мътни загатвания. Ив. Вазов, Съч. ХI, 22. „Щом си влязъл в божата бездна, няма разлика между тебе и Бога ..“ С мътния смисъл в тези слова се бореше моята мисъл. Ем. Станев, А, 121. По времето, когато се пишеше това, мътни слухове се носеха за Ботева, уж че бил жив още. Ив. Вазов, Съч. I, 53. Само Хаваджиева трепна като от лек електрически ток и сянката на някакво мътно, ядовито чувство премина през хубавите ѝ светли очи. Г. Караславов, Т, 23
11. Прен. За време — през който общественият живот се характеризира с несигурност, недоволство, смут, брожения, бунтове и под. — Ще бягам — рече той. — Мътно време е. Взели са ме на око. З. Сребров, МСП, 73. Най-малкото, което може да причини убиването на Абдул Азис, е династическата революция в самия Цариград, .. А нам трябват такива мътни времена. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 23. — Е, бабо, казвай, какво да пишем? .. Да не ходят много нагоре-надолу, ами работата си да гледат. И по-настрана да стоят в тия мътни времена. Ил. Волен, БХ, 13-14. Тогава бяха мътни времена, по дворовете обикаляха реквизиционни комисии, полицаи душеха по мази и тавани, .., но скривалището остана неоткрито. Г. Мишев, ЕП, 260. Но в страшното и мътно време човекът чувстваше беззащитността си като голота. Д. Фучеджиев, Р, 42.
12. Разг. Като същ. мътното ср. а) Мътна вода, течност. Не отивай в мътното, плувай по-далеч от брега, където водата е чиста. б) Утайка, мътилка, мътнина. Изсипи мътното от чашата и я измий добре преди да налееш чиста вода.
◊ Блъскам се като <мътна> вода ο (в) бряг. Разг. Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. Комунистите, щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг. П. Славински, ПЗ, 82. Вземат ме мътните. Разг. Побърквам се. Без да снема от тавана вдъхновения си и някак замечтан поглед, .., поп Иван не виждаше какво става сред публиката .. — А бе, май че го взеха мътните! —разсъждаваше като на себе си висок мрачен мъж. Г. Караславов, Избр. съч. II, 18. Ловя (хващам / хвана) риба в мътна вода. Разг. Използвам някакви неуредици, бъркотии, за да извлека лична изгода, да получа облаги за себе си. Въстаниците обезоръжиха войника и го затвориха в мазето, .. Такъв метеж бе тъкмо по вкуса на чичо Мартин, немирната му кръв закипя, наостри слух и се приготви да лови риба в мътна вода. Отдавна мечтаеше да си има карабина, промъкна се с други селяни в заставата, взе си една и си отиде. И. Петров, ПР, 58. — Ние в бурята събирахме снопите и житото през нощта, а те [Петранка и Цочо] двамата в мътна вода риба хващат. Ела в Игличево да видиш какво се приказва. Кр. Григоров, И, 84. Мътна вода ме носи; Мътната ме носи. Разг. Занимавам се с празни, безрезултатни работи, несериозен, лекомислен съм, завеян съм. Мътна и кървава. Разг.; Мътна и поройна. Диал. За някаква работа или ситуация — много тежка, заплетена и объркана, чийто изход не се вижда. Ахмед ага подлъга дяда Ангела Кавлака и той, .., повярва и накара оружените да си предадат оружието. Тогава стана тя мътна и кървава. Нали затуй казват хората: на разбойник вяра да нямаш! А. Каралийчев, ТР, 191. Мътната да те вземе (завлече, отвлече, отнесе); Мътните да те вземат (завлекат, отвлекат, отнесат); Мътната ще те вземе (завлече, отвлече, отнесе); Мътните ще те вземат (завлекат, отвлекат, отнесат); Мътните те взели. Простонар. Обикн. във 2 и З л. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение от някого. — Какво е станало? Какъв е този човек със заморения кон? Нещо... с... Ката? Говорете, мътната да ви вземе — завика ядосано Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 425. — Бре Марко, и ти ли си метежник, бре, да те вземат мътните! Г. Караславов, СИ, 167. Вятърът, .., отново задуха .. — Казвам — от пъклото иде! — викна майсторът. — От самата геена огнена, мътните я взели! А. Гуляшки, СВ, 73. 2. Възклицание за изразяване на възторг, възхищение от някого. Пък един кръшен глас имаше, да я вземат мътните, като се засмее, къщата се тресе. И. Петров, НЛ, 60. „Виж каква щерка имал тоя болярин Петър, мътната да го вземе!“ Ст. Загорчинов, ДП, 136. Отнесе го мътната. Разг. За нещо — похаби се, изхаби се, пропадна. Сякаш мътно дере го е влачило. Диал. Изглежда много зле. — Какво става с тебе, човече?.. — Сякаш мътно дере те е влачило. Да не си болен? М. Марчевски, П, 206. Хвърлям / хвърля серкме в мътна вода. Разг. Използвам някакви неуредици, бъркотия, за да извлека лична изгода, да получа облаги за себе си. Купиха те йошура за тридесет и пет хиляди лири. И още с купуването му спечелиха до пет и повече хиляди лири .. Гледаха преспанци и се чудеха, но скоро стана всичко ясно: Миро и Таки бяха хвърлили серкме в мътна вода. Д. Талев, ПК, 637.