размѝрен - единствено число, мъжки род, нечленувано размѝрния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член размѝрният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член размѝрна - единствено число, женски род, нечленувано размѝрната - единствено число, женски род, членувано размѝрно - единствено число, среден род, нечленувано размѝрното - единствено число, среден род, членувано размѝрни - множествено число, нечленувано размѝрните - множествено число, членувано
РАЗМЍРЕН, -рна, -рно,
мн. -рни, прил. 1. Който създава, предизвиква или участва в размирици; непокорен, бунтовен. Противоп. мирен. Челядта, бойка и размирна, забегнала по горите да мъсти и в един незабравим септемврийски ден се върнала окървавена и прашна, ала носела мечтаната свобода. Н. Стефанова, РП, 65. За една година след въвеждането на християнството Борис значително помъдрял. Сега положението му било по-сигурно — .. в страната вече нямало нито размирни боляри, нито глад. М. Пипева, ИПБЦ (превод) [еа]. Полицията дебне на всяка крачка размирните и неблагонадеждни елементи. В. Шивачев, ПЮМ, 138. — Тебе дружина за какво е? .. — Размирни са ми съседите — .. отговори аянът .. — Трябва да си пазя вилаета. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 414. Полицията на няколко пъти е викала баща ми да го разпитва, заплашвала го, че и неговата глава ще падне, щом има такава размирна щерка. М. Гръбчева, ВИН, 383. Размирно население.Виж повече2. За период от време — през който няма мир, през който стават размирици; сму̀тен, тревожен, неспокоен, бунтовен, размирнически. Противоп. мирен, спокоен. Били размирни години, по планините бродели всякакви хора, всеки ден ставали убийства, грабежи. А. Дончев, ВР, 85. — Размирни времена дочакахме, синко, — съветваше го бащата. — Увлече се народът в самоизтребление и сеч. Г. Караславов, Избр. съч. І, 73. Вълко Шейтанпейчов получил и носил отличителните знаци на Бинбеловци през най-размирния период от историята на Турската империя — времето на кърджалиите. Н. Ферманджиев, РХ, 147. Сенкевич не стои настрана от големите обществено-политически конфликти на своето време. Размирната епоха, надеждите и депресиите влияят върху оформянето на личните възгледи на автора за литературата. О. Тодоров, СН (превод) [еа]. Знаеш ли, мамо, помниш ли / размирна, мамо, година, / на мирна земя два царя, / татаре и яничаре. Нар. пес., СбВСт, 769.
3. За държава, област, населено място — където няма мир, където стават размирици; бунтовен, бунтарски, бунтовнически, размирнически. Въстанието пламна с всичката си сила главно по планинските места в .. югозападна Македония, но голямо четнишко раздвижване настана и по другите части на размирната страна. Д. Талев, И, 539. През юни 1876 г. започналата Сръбско-турска война приковава погледа на европейската дипломация към размирните Балкани. Т. Попнеделев и др., ИБ [еа]. Мюсюлмански бойци нападнаха индийския парламент. Тогава Делхи заплаши да нападне военни лагери в Пакистан и двете държави изпратиха войски в размирния район Кашмир. Тема, 2008, бр. 49 [еа]. Из пътя се присъединиха и други, все планинци от размирната Странджа. Четата му наброяваше триста човека. Д. Рачев, СС, 255. Снощи полицията нападна жилището на Т. .., дето било прието някое съмнително и преследвано от властите лице, наскоро дошло от размирните места. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 160.
4. Който е свързан с размирици, който води до размирици или призовава към тях; бунтовен, бунтарски, бунтовнически, размирнически. Тези размирни действия [на българите в Македония] взели такива размери, че самите власти започнали да се оплакват, че селяните .. не изпълнявали данъчните си и други задължения. П. Петров и др., М І [еа]. Адвокатът разбра, че с идването на русия в Борово се беше отворила вратата на ония размирни идеи, които в партийния вестник на баща му наричаха просто държавна опасност. Кр. Велков, СБ, 63. Щеше да държи [владетелят Тесая] изкъсо големите средища с настанени в тях многобройни гарнизони .. Никакви сборища, никакви размирни приказки. Вл. Зарков, МП (превод) [еа].
5. Прен. Който нарушава спокойствието, тишината някъде. Над храсталака, пораснал под една стръмна скала, той видя да прелитат с размирен грак няколко врани. О. Василев, ЗЗ, 10. От време на време само го сепваха клопатарците на овните със своя размирен звън и тропот. Ст. Даскалов, СД, 207. И там .. / дето блика, роден в непристъпност, / размирен поток, /.. / на героите гробът е там. Л. Даскалова, СТ, 30.