еднозна̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано еднозна̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член еднозна̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член еднозна̀чна - единствено число, женски род, нечленувано еднозна̀чната - единствено число, женски род, членувано еднозна̀чно - единствено число, среден род, нечленувано еднозна̀чното - единствено число, среден род, членувано еднозна̀чни - множествено число, нечленувано еднозна̀чните - множествено число, членувано
1 ясен - недвусмислен - еднозначен - определен 2 еднозначен - равнозначен - равнозначещ - синонимен 3 еднозначен - едноцифрен
ЕДНОЗНА̀ЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни,
прил. Мат. За число — който се отбелязва с един знак, с една цифра; едноцифрен. Еднозначни са числата от 1 до 9.Виж повечеЕДНОЗНА̀ЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който има само едно значение. Книгата за мене не е еднозначно понятие, тя ми е скъпа и необходима почти като въздуха. Ст. Стратиев, ПП, 10. Отначало детето произнася думи от прости еднозначни срички. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 61. Разшифровайте задачката, като знаете, че латинските букви са еднозначни символи на букви от кирилицата. Матем., 1965, кн. 1, 48.
2. Който е еднакъв по значение с друг; равнозначен. Синонимите са еднозначни думи.