Основна форма: изѝскан - Прилагателно

Форми:

изѝскан - единствено число, мъжки род, нечленувано
изѝскания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
изѝсканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
изѝскана - единствено число, женски род, нечленувано
изѝсканата - единствено число, женски род, членувано
изѝскано - единствено число, среден род, нечленувано
изѝсканото - единствено число, среден род, членувано
изѝскани - множествено число, нечленувано
изѝсканите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 великолепен - красив - фин - изискан - изящен - изтънчен - изваян - грациозен
2 изискан - шик - елегантен - кокетен - шикозен (разг.)
3 фин - изискан - деликатен - рафиниран (книж.) - изтънчен - префинен - изфинен - шлифован (прен.)
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 изискан - груб

Резултати от: Речник на българския език

ИЗЍСКАН, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. страд. от изискам като прил. Който отговаря на високи изисквания и се характеризира със съвършенство, изящество, финес; изтънчен, фин, изящен. Емилия беше изискана, възпитана жена, но понякога, когато се ядосаше за нещо, обичаше да огорчава ласките му. Ст. Даскалов, СЛ, 193. Орце посегна към цигарите и погледът му отново се спря на тая изискана ръка с тънки, изящни пръсти. Д. Спространов, С, 58. Тъкмо тая изискана простота на разговорната реч е успял да предаде в своите стихотворни преводи българският преводач. Н. Лилиев, Съч. III, 116. Господин генералният директор на „Никотиана“ молеше с изискана вежливост. Господин председателят на индустриалците се съгласяваше с далновидна любезност. Д. Димов, Т, 254. Жените говореха малко, но на правилен, дори изискан турски. П. Константинов, ПИГ, 106.

Виж повече