Основна форма: рафинѝран - Прилагателно

Форми:

рафинѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано
рафинѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
рафинѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
рафинѝрана - единствено число, женски род, нечленувано
рафинѝраната - единствено число, женски род, членувано
рафинѝрано - единствено число, среден род, нечленувано
рафинѝраното - единствено число, среден род, членувано
рафинѝрани - множествено число, нечленувано
рафинѝраните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 пречистен - рафиниран (книж.)
2 фин - изискан - деликатен - рафиниран (книж.) - изтънчен - префинен - изфинен - шлифован (прен.)

Резултати от: Речник на българския език

РАФИНЍРАН, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. страд. от рафинирам като прил. 1. Спец. Който е пречистен чрез рафинация. За да се получи рафинирана захар, нерафинираната захар на пясък се разтваря в гореща вода, филтрува се през гъсти филтри и се обезцветява чрез прекарване на сиропа през активни въглища. П. Даскалов и др., ТК, 179. През декември ще бъдат произведени над плана .. 668 тона рафинирана мед на блокове. ВН, 1960, бр. 2889, 1. За Франция изнасяме също санитарна керамика, торове, арматурни артикули, етерични масла, мебели, рафинирани петролни продукти. Пари, 2004, бр. 99 [еа]. Рафинирано слънчогледово масло.

2. Прен. Който се отличава с изтънченост, елегантност, финес; префинен. За двореца Елагин (правен в 1818-1824 за императрицата Мария Фьодоровна) съвременниците пишат, че е „разкошен пример на елегантна архитектура и рафиниран вкус“. ЛИК, 2003, кн. 7 [еа]. Ето я сега Филина: една от най-рафинираните литературни и музикални фигури. Р, 1926, бр. 213, 2. Той и така гледа на парижанката и не иска от нея други добродетели, освен да знае да се кичи елегантно, да бъде шикозна и да доставя рафинирани удоволствия. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 149.

3. Прен. Обикн. за отрицателно качество, проява — който е прикрит под външна благовидна форма. И мисълта му отново за кой ли път тръгна към Белички и отново си помисли, че този иначе способен човек има и нещо не съвсем чисто, умело прикривано и от може би наистина беше кариеризъм, безскрупулност, безогледност, макар и твърде рафинирани. Д. Фучеджиев, Р, 302. Умерен, деликатен, сдържан, Добри Ганчев не изразява това негодувание брутално, а с един рафиниран, безпощаден сарказъм, с една тънка и заедно с това съкрушителна насмешка към княз и двор, и приближени, и всичко пошло, до което се допре. Н. Хайтов, П, 107-108. Рафинирана жестокост.

4. Прен. В съчет. с и з м а м н и к, м о ш е н и к, л ъ ж е ц и под. Който има голяма опитност или умение в нещо, обикн. в проява на отрицателни качества и действия; изпечен, обигран. Прокурорът го нарича рафиниран мошеник. Г. Стаматов, Разк. ІІ, 103. Янчев е рафиниран подлец. Ст. Поптонев, НСС, 50. Можеш ли да ми запретиш да си изкажа мнението, че тя [братовчедка ти] е само една рафинирана сметкаджийка, една кокетка? Р, 1927, бр. 243, 2. Рафиниран измамник. Рафиниран лъжец.

Виж повече