изтъ̀нчен - единствено число, мъжки род, нечленувано изтъ̀нчения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изтъ̀нченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изтъ̀нчена - единствено число, женски род, нечленувано изтъ̀нчената - единствено число, женски род, членувано изтъ̀нчено - единствено число, среден род, нечленувано изтъ̀нченото - единствено число, среден род, членувано изтъ̀нчени - множествено число, нечленувано изтъ̀нчените - множествено число, членувано
ИЗТЪ̀НЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отличава с нежна, изящна и приятна външност; нежен, фин, деликатен.