изтъ̀нчен - единствено число, мъжки род, нечленувано изтъ̀нчения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изтъ̀нченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изтъ̀нчена - единствено число, женски род, нечленувано изтъ̀нчената - единствено число, женски род, членувано изтъ̀нчено - единствено число, среден род, нечленувано изтъ̀нченото - единствено число, среден род, членувано изтъ̀нчени - множествено число, нечленувано изтъ̀нчените - множествено число, членувано
ИЗТЪ̀НЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отличава с нежна, изящна и приятна външност; нежен, фин, деликатен.
Той имаше някак изтънчено, интелигентско лице, с високо чело, право, почти слято с носа, и неравни зъби, които придаваха особена хубост на усмивката му. П. Славински, ПЩ, 86. Той е доста възрастен, с бели шарки по русата коса, но изтънчен, с благороден вид. Ст. Станчев, ПЯС, 83. – Сега изглеждаш напълно елегантен. С една дума истински европеец. И чертите на лицето ти станали някак си по-изтънчени. М. Грубешлиева, ПИУ, 218.Виж повече2. За държание, поведение – който се отличава с деликатност, финес, грация; изискан. Непознатият спокойно и с изтънчен маниер на аристократ държеше цигарата и пушеше. В. Нешков, Н, 140.
3. Който се отличава с такива обноски, поведение; изискан. Той говореше французки като чужденец, но фразата му беше гъвкава, свободна, цветиста. Очевидно бе, че макар и студент, той беше се въртял в изтънчена среда. Ив. Вазов, Съч. XXV, 166. Изтънчена дама.
4. Който върши всичко с майсторство, вещина. Александър премина на кон през града. Напреде му изведнаж израснаха стройни колони от червен малоазийски мрамор, а между колоните светнаха бронзовите шини на една колесница, изкована от ръката на изтънчен майстор. А. Каралийчев, ПГ, 81.
5. За мъчение – който под външна благовидна форма съдържа жестокост, садизъм. Зафанало се отвратително, зверско, нечуто в историята клане, придружено с луксуса на изтънчени предварителни мъчителства. Ив. Вазов, Съч. XVI, 106. За да почувствуват пълен триумфа си, трябваше да му наложат, при другите нравствени мъки, и изтънченото изтезание на публично поругание. Ив. Вазов, Съч. XXV, 201.
6. Който прилага такива мъчения. „Тосун бей“ – командирът на 11 пехотен полк, заповядва да бият детето пред майката и майката пред детето. Това е груб садизъм, който наранява повече душата, отколкото тялото. Палачът Тосун бей е бил по-изтънчен мъчител от своя турски предшественик. Е. Каранфилов, Б III, 322–523.