фѝн - единствено число, мъжки род, нечленувано фѝния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член фѝният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член фѝна - единствено число, женски род, нечленувано фѝната - единствено число, женски род, членувано фѝно - единствено число, среден род, нечленувано фѝното - единствено число, среден род, членувано фѝни - множествено число, нечленувано фѝните - множествено число, членувано
фѝн - единствено число, нечленувано фѝна - единствено число, членувано - непълен член фѝнът - единствено число, членувано - пълен член фѝни - множествено число, нечленувано фѝните - множествено число, членувано
1 въздушен - фин - ефирен 2 великолепен - красив - фин - изискан - изящен - изтънчен - изваян - грациозен 3 нежен - фин - изящен - деликатенВиж повече
фин, -а, -о, прил. (фр.). 1. Който е изтънчен, нежен, деликатен.
Този човек с груба външност бе в същност фин и сърдечен. Дим. Димов. Тя беше много бледа, много фина и така изискано приказваше. П. Спасов. Момичето имаше фини черти. Фини обноски. 2. Който има тънка, деликатна изработка или структура; изящен, тънък. Аз разгънах пратката и видях един голям топ най-фино хасе. Д. Немиров. Крехки, като че направени от най-фин бял мрамор, изглеждаха храстите, покрити с цветчетата на мраза. Ем. Станев. Беше забрадена с фина копринена кърпа. Фин порцелан. Фина керамика. □ Фина механика (спец.) — лека метална индустрия, която произвежда дребни предмети и механизми с деликатна изработка, като часовници, микроскопи, компаси и др.Виж повече