нерешѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано нерешѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нерешѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нерешѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано нерешѝтелната - единствено число, женски род, членувано нерешѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано нерешѝтелното - единствено число, среден род, членувано нерешѝтелни - множествено число, нечленувано нерешѝтелните - множествено число, членувано
1 колеблив - нерешителен - несигурен - несмел - неуверен 2 малодушен - нерешителен - несмел - страхлив - слабодушен
НЕРЕШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е решителен; колеблив, несмел. — Аз съм повече от нерешителен, аз съм слабохарактерен. Ив. Вазов, Съч. ХII, 12.
Найден изненадан се вгледа в братанеца си .. Беше свит и нерешителен. Сега изглеждаше твърде самоуверен и деловит. В. Геновска, СГ, 15-16. Такава прибързаност се наблюдава често тъкмо у нерешителни хора: за тях вземането на решение е мъчителна операция и те се стремят колкото може по-скоро да се освободят от нея. Псих. Х кл, 153. Родителите, които проповядват на децата си противоположни на своите убеждения идеи, приготовляват безхарактерни същества, слепи подражатели, слаби мислители и нерешителни личности. Знан., 1875, бр. 6, 90.Виж повече2. Който не изразява, не отразява решителност, твърдост, смелост; колеблив, несмел, неуверен. Вдига нерешителен поглед към деда Хаджия. Т. Влайков, Пр I, 106. С нерешителни крачки той [Ян Бибиян] дойде до работилницата. Елин Пелин, ЯБЛ, 13. И тя запя. Звучен и приятен глас, треперлив и още нерешителен. Й. Йовков, Разк. II, 48. В разстояние на няколко время, битвата е нерешителна; и двете страни са една срещу друга и нито едната, нито другата ни напредва, ни отстъпва. Ч, 1871, бр. 22, 690.