безконѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано безконѐчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безконѐчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безконѐчна - единствено число, женски род, нечленувано безконѐчната - единствено число, женски род, членувано безконѐчно - единствено число, среден род, нечленувано безконѐчното - единствено число, среден род, членувано безконѐчни - множествено число, нечленувано безконѐчните - множествено число, членувано
1 безкраен - безпределен - безграничен - бездънен - безброден (поет.) - безконечен (книж.) - нескончаем (книж.)2 безброен - неизброим - безчислен - неизчислим - безконечен (книж.) - безчетен - несметен 3 безкраен - безконечен - нескончаем
БЕЗКОНЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е много дълъг или много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безграничен, нескончаем. Бели, безконечни пътища, които се точат в една безлюдна равна земя. А. Каралийчев, ПГ, 170. Какви гори високи, столетни и безконечни покриват плещите и билата на бърдата, що заобикалят Богдан! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 96. От зори / прииждат облаци, редица безконечна. Д. Габе, ЗП, 81. В средната част на северна Америка са простират безконечни ливаде или пасбища, и по тях са разхождат цели стада биволе, елене, антилопи и други животни. Знан., 1875, бр. 15, 229.
2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, нескончаем. И в това царство кръваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи, / царство на скърби — зло безконечно, / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священи конец, .. / ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. Човешкия живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре! Гео Милев, С, 47.
3. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безкраен, нескончаем. Къде обяд слезнахме в самия дол, па възлезохме чрез безконечни криволи на висока обширна поляна. Ив. Вазов, Съч. ХVII 88. Митруш рушеше всичко, което фелдфебелите години подред внушаваха с помощта на юмруците и на безконечните наказания. Д. Добревски, БКН, 65. Най-сетне край на непрекъснатото лутане, край на безконечните експедиции и служба на ненаситни минни компании. П. Бобев, К, 9.
4. Остар. Който няма край, който съществува или продължава винаги; безкраен. П. Как ще наречем онова, което няма конец? О. Безконечно. Т. Икономов, ЧПГ, 147. Тогава священиците с свещи в ръцете, .., в името на цялата черкова умоляват Христа да упокои с святиите душата на рабът си там, гдето няма нито болести, нито грижи (печали), нито воздихание, но гдето е безконечен живот. З. Петров и др., ЧБ (превод), 170. Тя [земята] прави един круг безконечен около слънцето. Е. Васкидович, ПП, 10.
◊ Безконечен винт. Мех. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене. Безконечно въже. Спец. Приспособление за механизирано изтегляне на тежести.
— От цсл.