Основна форма: безпредѐлен - Прилагателно

Форми:

безпредѐлен - единствено число, мъжки род, нечленувано
безпредѐлния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
безпредѐлният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
безпредѐлна - единствено число, женски род, нечленувано
безпредѐлната - единствено число, женски род, членувано
безпредѐлно - единствено число, среден род, нечленувано
безпредѐлното - единствено число, среден род, членувано
безпредѐлни - множествено число, нечленувано
безпредѐлните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 безкраен - безпределен - безграничен - бездънен - безброден (поет.) - безконечен (книж.) - нескончаем (книж.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 безпределен - пределен

Резултати от: Речник на българския език

БЕЗПРЕДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който няма начало и край, който няма предели, граници; безкраен, безграничен, безконечен. Материята, материални- ят свят е безпределен по пространство. От всяка точка на вселената може да се върви със скоростта на светлината по всички посоки, да се върви вечно и винаги ще се срещат все нови и нови космически тела. Ив. Яков и др., ОК, 24. А небото что е? Това безпределно пространство, гдето глядаме отгоре над земята. Г. Икономов, КЗ, 2.

2. Който е толкова голям, просторен, че не може да се обхване с поглед; безкраен, безграничен, безконечен. А ето го сега — пътува по безпределната далечина! Минават по приморския път от Варна, сред китните лозя. П. Славински, ПЗ, 245. Безпределна шир.

3. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен, изключителен; безкраен, безграничен, безмерен.

Виж повече