безбро̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано безбро̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безбро̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безбро̀дна - единствено число, женски род, нечленувано безбро̀дната - единствено число, женски род, членувано безбро̀дно - единствено число, среден род, нечленувано безбро̀дното - единствено число, среден род, членувано безбро̀дни - множествено число, нечленувано безбро̀дните - множествено число, членувано
1 безкраен - безпределен - безграничен - бездънен - безброден (поет.) - безконечен (книж.) - нескончаем (книж.)
БЕЗБРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За река и под. — която няма брод и не може да се премине. Като че пред някоя голяма стена да му се е спрял животът, пред някоя голяма безбродна река, като че да се е спрял и сам той и не може крачка напред вече да направи. Ц. Церковски, Съч. III, 103.
2. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да се стигне краят; безкраен. Да, вятърът, ден и нощ що връшка из балкани, / из пущинаци, из безбродни океани, / и носи легкий прах на сълзи и тегла / и радости безброй връх своите крила... К. Христов, Избр. ст, 234. Кръстосаха се [съдбите ни] само — и с прободени / души и мисли, и в кръвта с една отрова — / завърнахме се в корабите — и в безброден, / самотен, неизвестен път се впуснахме отново. Е. Багряна, СЧ, 54.