безкра̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано безкра̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безкра̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безкра̀йна - единствено число, женски род, нечленувано безкра̀йната - единствено число, женски род, членувано безкра̀йно - единствено число, среден род, нечленувано безкра̀йното - единствено число, среден род, членувано безкра̀йни - множествено число, нечленувано безкра̀йните - множествено число, членувано
1 безкраен - безпределен - безграничен - бездънен - безброден (поет.) - безконечен (книж.) - нескончаем (книж.)2 безкраен - безконечен - нескончаем
БЕЗКРА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. 1. Който няма начало и край, който няма граници; безпределен, безграничен, безконечен. Времето и пространството са безкрайни.
2. Който е много дълъг или просторен и не може да се обхване с поглед; безконечен, безпределен, безграничен, нескончаем. А пред тях [конниците] се протягаше безкраен прашен друм. Н. Райнов, ВДБ, 18. По бялото шосе, надолу из баиря към воденицата, слизаше безкрайна върволица коля, покрити с бели брезенти. Й. Йовков, Разк. I, 239. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака. Елин Пелин, Съч. I, 7. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи. А. Каралийчев, МО, 18. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5.
3. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безконечен. Нощта се стори на стареца безкрайна, сякаш никога нямаше да се съмне. Й. Йовков, Разк. I, 128. Часовете минаваха. Той смени неподвижното стоене с безкрайно ходене от единия до другия край на стаичката. Ст. Дичев, ЗС I, 355. Защо все си спомням за безкрайния, монотонен учебен ден като за някакво истинско съществувание, каквото вече никога няма да имам? Дали това е .. тъгата по отминалата младост? Бл. Димитрова, ОтО, 19. Огнянов кое слуша, кое не това безкрайно дърдорене на булката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. Започват безкрайни преговори за нещо. Л. Стоянов, Х, 94. Безкраен разговор. Безкрайни спорове.
4. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безконечен, нескончаем. Детето тичаше по полето, .. и му задаваше безкрайни и често изненадващи въпроси. Ил. Волен, МДС, 128. Неговите безкрайни доводи, че цената, която даде, е добра, нямаха край. Елин Пелин, Съч. III, 131.
5. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно силен, изключителен; безграничен, безпределен, безмерен. А в душите на всички [възрожденци] гори едно-единствено чувство, искрено, силно и свето, .. : безкрайната обич към родната страна. Й. Йовков, Разк. III, 98. — А ти защо си такъв? Какво те е сполетяло? — И аз не знам — каза той с безкрайна умора и безразличие. — Нещо е счупено в живота ми. В. Геновска, СГ, 156. Радостта и чуденето на родителите му били безкрайни, защото те го мисляли отколе умрял. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 123.
6. Остар. Който е в много голямо количество; огромен, неизброим. Старецът страшно забогатял. Имане у него безкрайно. Ил. Блъсков, ТСР, 26. Върху куршуменият ѝ покрив [на черквата] едно безкрайно число диви гълъби си играеха. Др. Цанков, ТМ (превод), 79.
7. Спец. За множество, формула и под. — който има отворен обхват и може да се допълва с нови членове; неограничен. Противоп. краен. Към известните пътни знаци периодично се прибавят нови. Така те образуват едно безкрайно множество.
◊ Безкрайна десетична дроб. Мат. Десетична дроб, на която нито един от знаците не е последен.