безрѐдица - единствено число, нечленувано безрѐдицата - единствено число, членувано безрѐдици - множествено число, нечленувано безрѐдиците - множествено число, членувано
1 безпорядък (книж.) - безредие - хаос - бъркотия - безредица - разбърканост - разхвърляност 2 анархия - безредие - хаос - разстройство - разпуснатост - безредица - размирица
БЕЗРЀДИЦА ж. 1. Само ед. Рядко. Отсъствие на ред; безредие, безпорядък. В голяма уплаха, безредица те са се връщали към крепостта. Й. Йовков, Разк. II, 199. В прустчето владееше голяма безредица. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 136.
2. Обикн. мн. Вълнения във вътрешния живот на страната; безредия, размирици. През време на изборите бяха избухнали кървави безредици в София и Дупница. В. Геновска, СГ, 511. Заповядваше .. денонощно дежурство на чиновниците при телефона, за да бъде повикана полицията, а в случай на нужда и войската, ако настъпеха безредици и работниците започнеха да нападат складовете. Д. Димов, Т, 256.
◊ В безредица. Без ред, безредно, безразборно, хаотично; в безредие, в безпорядък.