размѝрица - единствено число, нечленувано
размѝрицата - единствено число, членувано
размѝрици - множествено число, нечленувано
размѝриците - множествено число, членувано
РАЗМЍРИЦА ж. Обикн. мн. Проява на открито обществено недоволство, на протест срещу властта, съпътствана от нарушение на установения ред, неподчинение и саморазправа; безредица, размирие.