размѝрица - единствено число, нечленувано размѝрицата - единствено число, членувано размѝрици - множествено число, нечленувано размѝриците - множествено число, членувано
РАЗМЍРИЦА ж. Обикн. мн. Проява на открито обществено недоволство, на протест срещу властта, съпътствана от нарушение на установения ред, неподчинение и саморазправа; безредица, размирие.
През първата половина на ХІХ в. феодалните размирици и кърджалийските нападения почват да стихват. Г. Дръндаров, ВЗ, 10. Какво ще предприеме валията, ако в земите му пламне пожарът на бунта .. Страх ли го е от размирици, или е решен със сила да ги смаже още щом се явят. Г. Манов, КД, 139. Встъплението му [на Стефчов] в длъжността беше се отсрочило поради избухналата размирица. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 195. Граждански размирици. Улични размирици. Предизвиквам размирици. // Проява на недоволство, на протест срещу ръководството, управлението на нещо, която нарушава трудовата дисциплина. Счетоводителят .. ни съобщи, че понеже сме инициаторки на размириците във фабриката, от днес сме уволнени и в срок от половин час трябва да напуснем. М. Гръбчева, ВИН, 57.See more