Основна форма: възбудѝтел - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

възбудѝтел - единствено число, нечленувано
възбудѝтеля - бройна форма
възбудѝтелят - единствено число, членувано - пълен член
възбудѝтели - множествено число, нечленувано
възбудѝтелите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 агент (книж.) - причинител - възбудител (спец.)

Резултати от: Речник на българския език

ВЪЗБУДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Средство, което предизвиква възбуда.

Разтворимите калциеви съединения служат като възбудител и регулатор на сърдечната дейност. Хим. IХ кл, 1965, 24. Кафето действа като възбудител на нервите.

2. Биол. Причинител на заразна болест. Възбудителят на маларията например, т. н малариен плазмодий,.., се пренася от маларийния комар при ухапване най-напред на болен, а след това на здрав човек. Е. Головински, ВК, 6. По домашните животни върлуват редица заразни болести. Възбудителите на заразните болести — бактерии и вируси — се размножават в организма на болните животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25.

Виж повече