Основна форма: причинѝтел - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

причинѝтел - единствено число, нечленувано
причинѝтеля - бройна форма
причинѝтелят - единствено число, членувано - пълен член
причинѝтели - множествено число, нечленувано
причинѝтелите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 агент (книж.) - причинител - възбудител (спец.)
2 причинител - виновник

Резултати от: Речник на българския език

ПРИЧИНЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Някой или нещо, което причинява, предизвиква появата на друго нещо (събития, случки, чувства и под.).

Виж повече