га̀д - единствено число, нечленувано * гадта̀ - единствено число, членувано
га̀д - единствено число, нечленувано * га̀да - единствено число, членувано - непълен член га̀дът - единствено число, членувано - пълен член га̀дове - множествено число, нечленувано га̀довете - множествено число, членувано
1 същество - твар - живина (разг.) - гад (разг.) - гадина (разг.)2 паразит - гад (разг.) - гадина (разг.)3 свиня (разг.; руг.) - гад (разг.; руг.) - гадина (разг.; руг.) - подлец - мерзавец (книж.) - мизерник - негодник - негодяй (книж.) - мръстник - гадняр (разг.; руг.)Виж повече
ГАД, га̀дът, га̀да, мн. га̀дове, след числ. га̀да, м. и гад, гадта̀, мн. няма,
ж. Разг. 1. Само м. Животно от всякакъв вид (диво животно, домашна птица, влечуго и др.); гадина. — Има ли тука гадове? — Има ги в тая планина. Тук бродят мечки, глигани, вълци, сърни, кошути... Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 145. Стрина Тота беше много майсторка да отгледва гадове вкъщи. Разбираше и как да ги храни, и как да ги цери от кокошата болест. М. Георгиев, Избр. разк., 229. Вечерта, когато си тръгнаха, всички жени си напълниха кошниците и торбите с трева за домашните гадове. Г. Мишев, ЕП, 181. Освен другите домашни хвърковати гадове, тук имаше до петдесет и повече пауни. З. Стоянов, ЗБВ I, 370. Вили са се, трили са се / до два гада, два гълъба / над хубава ми Цариграда. Нар. пес., СбАИ, 89.Виж повече2. Само ед., ж. и (рядко) м. Събир. Множество такива животни. Старецът се заселил тук с цялото си семейство — дъщеря, зет и внучета, развъдил гад и околните селяни го наричали с незлоблив присмех Чифчията. С. Северняк, ИРЕ, 225. В зоологическата градина баба Наца се почувствува като в клетка. Тя се кръстеше и думаше съчувствено към окованите животни. — Що не пущат гадта, ами я мъчат само... Ст. Даскалов, СД, 203. — Земи един полвяк с вода, напълни го със змии, скорпии и сякакъв гад. Ив. Вазов, Съч. VI, 178.
3. Обикн. мн. Паразити, обикн. въшки, бълхи, дървеници и под.; гадини. Пепелта и студът не ми даваха да седна, а бълхите и кокошите гадове кръстосваха ме на вси четири страни, та ме измъчваха до душа. П. Р. Славейков, БП I, V. ● Само ед., ж. и (рядко) м. Събир. По телата на неволниците и по пода, по стените, по тавана пълзеше безбройна гад — дървеници, въшки, бълхи, паяци, стоножки, мокрици... Д. Талев, ПК, 707. „Дала ми е жената чисти завивки, пък тъдез де да знам на какво ще попадна! Да ме напълзи някоя гад, та сетне да не мога се очисти!“ И. Волен, БХ, 67. Отида аз в ареста, постоя малко на спокойствие, попрегледам ризата си да не се е навъдила гад. П. Незнакомов, БЧ, 13. В съседната стая бай Ганьо беше вече съблякъл антерията си и търсеше в нея нещо с голямо внимание, като мъмреше под носа: пак се навъдил тоя пусти гад. Ал. Константинов, БГ, 53.
4. Прен. Разг. Човек, който предизвиква отвращение, погнуса, омраза; гадина. Ненавистният образ на Вълчана не се махваше от очите му, дразнеше го и го подлудяваше. „Гад! Змия!“ — шепнеше Гроздан. Й. Йовков, Ж 1945, 170. На един ъгъл те видяха стражар. Рангел трепна. „Напоследък тия гадове са се навъдили много.“ Д. Кисьов, Щ, 84. — Всеки, забелязан, че държи някаква връзка с Долна Тракия, да бъде веднага посечен! Никакъв знак за преговори, никакво внимание на гадовете! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 211-212. Тогава все още имаше банди по горите, които прихождаха ту в Гърция, ту у нас... Тъй и тъй, пишеха ми гадовете, ако не мирясаш сам, ние ще те укротим. С. Северняк, ИРЕ, 357.