него̀дник - единствено число, нечленувано него̀дника - единствено число, членувано - непълен член него̀дникът - единствено число, членувано - пълен член него̀дници - множествено число, нечленувано него̀дниците - множествено число, членувано
НЕГО̀ДНИК, мн. -ци, м. Неодобр. 1. Човек, който няма способности и морални качества, който не е годен, не е способен да извършва някаква работа или дейност; некадърник. А сега изведнъж излизаше, че тоя човек на място е всъщност един негодник, че него не го бива ни за това, ни за онова, ни за нищо. Б. Райнов, ДВ, 169. — Да — каза лекарят. — Десетина франтове и негодници направиха кариера с нейна [на Ирина] помощ. Д. Димов, Т, 537. — Харен човек е Динката. Загоричане заслужава такъв даскал, щом е изгонило владишките негодници. Цв. Минков, МЗ, 42. Златан отправи поглед към противосамолетната картечница, която предателски мълчеше,.. Както бе очаквал, около нея нямаше нито един човек от прислугата ѝ. Проклетите негодници, както винаги, сигурно се шляеха някъде. П. Вежинов, ВР, 87.
2. Човек без морал, без нравствени добродетели; негодяй, подлец.