Основна форма: мизѐрник - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

мизѐрник - единствено число, нечленувано
мизѐрника - единствено число, членувано - непълен член
мизѐрникът - единствено число, членувано - пълен член
мизѐрници - множествено число, нечленувано
мизѐрниците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 мръсник - подлец - мерзавец (книж.) - мизерник (разг.)
2 свиня (разг.; руг.) - гад (разг.; руг.) - гадина (разг.; руг.) - подлец - мерзавец (книж.) - мизерник - негодник - негодяй (книж.) - мръстник - гадняр (разг.; руг.)

Резултати от: Речник на българския език

МИЗЀРНИК, мн. -ци,

м. Руг. Човек, който върши мизерии (в 3 знач.); подъл, недостоен човек. — Вън! Вън! крещеше обезумял Методи, .. Вън ли? Откъде ме пъдиш, мизернико, от моя собствен дом ли? М. Грубешлиева, ПП, 287-288. Господин Тиер .. след няколко часа извика от трибуната на Националното събрание: Не, Франция не ще остави да триумфират в нейните недра мизерниците, които искат да я залеят с кръв. С. Северняк, ИРЕ, 301.

Виж повече