забу̀тан - единствено число, мъжки род, нечленувано забу̀тания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член забу̀таният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член забу̀тана - единствено число, женски род, нечленувано забу̀таната - единствено число, женски род, членувано забу̀тано - единствено число, среден род, нечленувано забу̀таното - единствено число, среден род, членувано забу̀тани - множествено число, нечленувано забу̀таните - множествено число, членувано
ЗАБУ̀ТАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от забутам2 като прил. 1. Който се намира в отдалечено, потулено място; затънтен. Седи си той в това забутано, забравено селце, ни вестници идват до него, ни по радиото може да се чуе нещо свястно. П. Незнакомов, СП, 38. Като постоя, като се разгледа, като си спомни през какви забутани пътеки минаха, за да дойдат тук, обзе я страх и тръпки я побиха. Г. Караславов, ОХ, 451. Едва сега се сещам, че още не съм вечерял, и за да съчетая приятното с полезното, отивам чак в Монмартър в забутаното евтино ресторантче. Б. Райнов, ГН, 161.Виж повече2. Разг. Пренебр. За човек – който не може добре и бързо да се ориентира, да използва обстоятелствата, да извлича полза за себе си; загубен. Той е толкова забутан, че не може една проста сметка да направи.