завладя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време завладя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време завладя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време завладя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време завладя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време завладя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време завладя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време завладя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време завладя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време завладя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време завладя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време завладя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение завладя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение завладя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завладя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие завладя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие завладя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завладя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие завладя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завладя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие завладя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие завладя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие завладя̀вайки - деепричастие завладя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие завладя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие завладя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие завладя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие завладя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие завладя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие завладя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие завладя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие завладя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие завладя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие завладя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие завладя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие завладя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие завладя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие завладя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие завладя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие завладя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие завладя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 увличам - завладявам (прен.) - покорявам - грабвам (разг.)2 завладявам - покорявам - завземам - завоювам - превземам - окупирам 3 обхващам - завладявам - обземам (за чувство или настроение) - изпълвам - налягам (разг.)
ЗАВЛАДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; завладèя, -èеш,
мин. св. завладя̀х, прич. мин. св. деят. завладя̀л, -а, -о, мн. завладèли, св. Остар. 1. Непрех. Започвам да владея, да властвам, да управлявам. Между тем регентът К. Александър умря, а завладя ново регентство с патриарха Николая Мистика начело. Н, 1882, кн. 1, 235. След смъртта на Али паша завладя в Цариград старата турска партия, която в сарая се облягаше главно на султановата майка, и начело беше Махмуд-Недим паша. Св. Миларов, СЦТ, 48. Сега е потребно внимателно избирание на всичко, доде е още всичко в развитието си; защото мъчно ще е изпосле, кога завладее пак просташкото онова чорбаджийско и убийствено за напредъка на народа ни око, да са силим пак изново да уреждаме работите си. Лет., 1876, 8.Виж повече2. Прех. Започвам да разбирам или върша нещо много добре, с умение, майсторски; започвам да усвоявам, да овладявам. Все пак, тя беше доволна. И не толкова от изкуството на мъжа си, колкото от туй, че той завладяваше занаята, ставаше майстор. Д. Талев, ЖС, 104.
ЗАВЛАДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; завладèя, -èеш, мин. св. завладя̀х, прич. мин. св. деят. завладя̀л, -а, -о, мн. завладèли, прич. мин. страд. завладя̀н, -а, -о, мн. завладèни, св., прех. 1. Налагам властта си над нещо (обикн. територия, страна, селище и под.), като го взимам със сила, с бой; завземам, превземам. Когато полкът стигне Търново и го завладее, броят на въстаналите българи ще дойде най-малко 150 000. Ив. Унджиев, ВЛ, 49. С идването си в Европа турците завладяват Балканския полуостров и го владеят почти изцяло допреди 100-120 г. П. Делирадев, БГХ, 9. По инстинкт, по възпитание и практика в живота тя бе атеистка като прадедите си, които никак не се смущаваха от Бога, когато завладяваха света. Д. Димов, ОД, 151. // Заграбвам2, обсебвам. Силата на Спиро Чауш бе нараснала много, той бе завладял едва ли не половината от града и от полето наоколо. Д. Талев, СК, 35. // Налагам икономическата си власт над нещо; завземам, превземам. Сметката ѝ [на фабриката] беше веднаж да завладее пазара, после да получи големи поръчки и тогава да развали качеството. П. Спасов, ХлХ, 175. ● Обр. Царството на елите ежеминутно расте, завладява цялата горна половина на урвата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 10. Заглади с важно и замислено лице прошарената си рунтава руса брада, която завладяваше съвсем бузите му, и подхвана, без да вдига гърбатия си нос от масата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 97.
2. Прен. Подчинявам някого или нещо на себе си, на волята си поради изключителните си положителни качества и умение, майсторство; обайвам, спечелвам, покорявам. Великият Апостол завладя своите съвременници с всеотдайната си любов към народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. На бай Димо, председателя, не му липсваха ни мечти, нито планове за бъдещето. Беше улегнал от годините човек и умееше да завладява хората. Кр. Григоров, Н, 109. Инженер Мечков беше завладял Беров със своята непосредствена откровеност и го беше предразположил да говори повече, отколкото е потребно при първо познанство. Д. Кисьов, Щ, 81. Домна ценеше своите чарове и смяташе да получи благоволението на шефа. Тя беше готова да го завладее, да демонстрира превъзходството си. Б. Болгар, Б, 123. Завладявам сърцата и умовете. Δ Завладявам публиката. Δ Завладявам слушателите. Δ Завладявам аудиторията.
3. Прен. За нещо красиво, увлекателно – силно въздействам върху мислите, чувствата, съзнанието на някого; увличам, обайвам, покорявам. И само зарад нея, зарад смеха и зарад хубостта ѝ, която завладяваше всички като с магия, жените купуваха евтината стока на Калуда и щедро ѝ плащаха. Й. Йовков, СЛ, 58-59. Натискам педалите. Бързината ме завладява все повече, лицето ми е каменно. К. Калчев, ДНГ, 7. Беседата беше много жива и страстна и завладяваше вниманието ни. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 19. Книгата го завладя и покори. Прочете я на един дъх. Ив. Хаджимарчев, ОК, 83. Съблазнителният образ растеше и го завладяваше. Елин Пелин, Съч. IV, 27. // Прен. За мисъл, чувство и под. – обхващам, обземам съзнанието на някого. Запътвам се към бреговете на реката. Завладява ме опасната мисъл да се окъпя. К. Калчев, ДНГ, 37. Той си спомни за подхвърлената сутринта от съученика му идея и тя го завладя всецяло. Г. Русафов, ИТБД, 239. Нона стоеше настрана и гледаше небето, едно чувство на успокоение, една сигурност, че е у дома си я завладяваше. Й. Йовков, ЧКГ, 244. Заслушан в песента, той сещаше нейната тъга да се просмуква дълбоко в душата му, да го полюшва и унася. Думите не чуваше, те не бяха и важни. Мъката, що трептеше в напева, неусетно го бе завладяла дълбоко. Ст. Дичев, ЗС I, 64-65. Ян Бибиян прекара неспокойна нощ. Желанието му да отиде на Луната оживя в него и завладя душата му. Елин Пелин, ЯБЛ, 12.
4. Остар. Успявам да обуздая, да овладея силни емоции или чувства. Когато завладях себе си, видях, че и Юдита бе дала воля на сълзите си. ССГ (превод), 142. Тя слушаше като замаяна, не можеше да завладее, да подреди, да обхване с мисълта си новите, макар и не съвсем непознати чувства, които бликаха буйно в нея. Д. Талев, И, 206.
5. Остар. Достигам до способност, умение да върша нещо много добре, майсторски; усвоявам, овладявам. А в такива минути малкият барабанчик израстваше пред мене като нещо чародейно и велико, което е завладяло тайната да прави чудеса само с две малки черни пръчици. Ст. Чилингиров, ХНН, 134. Петнадесет години е употребил той, додето да завладее предмета, да намери отговор, който да го удовлетвори. Д. Благоев, ЛКС, 120. завладявам се, завладея се страд. И зе и той да се завладява от мисълта на невяста Панчовица, и той зе вече да привикнува към нея. Т. Влайков, Съч. II, 107.
ЗАВЛАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; завладèя се св., непрех. Остар. Овладявам се. – Знам те аз, Али ага, юнак човек си и държиш за клетвата си. – Аврам усети ситни, студени тръпки по гърба си, студенина обля лицето му, но бързо се завладя. Д. Талев, ЖС, 432.