гра̀бвам - първо лице, единствено число, сегашно време гра̀бваш - второ лице, единствено число, сегашно време гра̀бва - трето лице, единствено число, минало свършено време гра̀бваме - първо лице, множествено число, сегашно време гра̀бвате - второ лице, множествено число, сегашно време гра̀бват - трето лице, множествено число, сегашно време гра̀бвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време гра̀бвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време гра̀бвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време гра̀бваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време гра̀бваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време гра̀бвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение гра̀бвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение гра̀бващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гра̀бващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие гра̀бващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие гра̀бваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гра̀бващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие гра̀бващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гра̀бващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие гра̀бващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие гра̀бващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие гра̀бвайки - деепричастие гра̀бвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие гра̀бвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие гра̀бвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие гра̀бвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие гра̀бвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие гра̀бвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие гра̀бвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие гра̀бвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие гра̀бвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие гра̀бван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие гра̀бвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие гра̀бваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие гра̀бвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие гра̀бваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие гра̀бвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие гра̀бваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие гра̀бвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие гра̀бваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. грабвам
- - Изпод носа ми, грабват
ГРА̀БВАМ, -аш, несв.; гра̀бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гра̀бнат, св., прех. 1. Вземам в ръка нещо бързо, изведнъж и с рязко движение. Дълго стоях като ограбен, после озолобен отидох в Министерството на народната просвета, грабнах назначението и отидох да учителствувам в най-бедното селце, високо горе в Пирин. Д. Бегунов, ЧД, 50. Пръчът не му правеше никаква пакост, но гневът му избухна против него, грабна камък и го подгони. Й. Йовков, СЛ, 96. Грабвам големия кючур и .. радостно зазобвам сладкото грозде... Т. Влайков, Пр I, 309. Маргаритка грабва приготвената от снощи чанта, пъхва в джоба на палтото левчето за закуска, махва ни с ръка и тръгва за училище. П. Незнакомов, МА, 17. „Стефанке, моя стопанке, / я грабни бяло бакърче, / наточи вино червено.“ Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 72. // Хващам бързо някого или нещо; сграбчвам. При вратата тя [жената] грабва дъщеря си, плесва я през бузата и тръгва към къщи. К. Константинов, СЧЗ, 33. Тогаз Петреско и Данко Харсъзина ще грабнат Никола и ще го изхвърлят навън. Ал. Константинов, БГ, 117. — И мене ми се ще да грабна невестата си, та до сърцето си да я притисна... Ст. Загорчинов, ДП, 441. — Ела! Какви неща се случиха! — грабна я Стела за ръката, като се оглеждаше. — Къде да се скрием? Ем. Коларов, ДП, 195. Изведнаж байко ме грабва през кръста, издига ме и ме люшва. Т. Влайков, Пр I, 204. // За животно — хващам и отнасям бързо и стремително жертвата си. Една вечер, на стъмняване, вълчицата се нахвърля неочаквано на стадото и грабна една овца — грабна я пред очите на Давидко. Й. Йовков, АМГ, 86. Един грамаден орел грабнал квачката и я понесъл към небето. Ран Босилек, Р, 82. Изви се соколът над борещите се [птички] и с бързината на вятър грабна и двамата. Елин Пелин, Съч. II, 137.
2. Накарвам някого бързо да тръгне с мене нанякъде. „Какво чиниш тука, даскалице? Всички бягат, ти тука какво чиниш?“ Па я грабвам и хайде къде Балкана, наша Стайка подир нас. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 178-179. — Та минавам покрай тях. Като ме видяха, че като ме грабнаха от улицата, та право вкъщи. Че като ме залови Живко — майсторице, та майсторице. Р. Стоянов, М, 13. — Жено, я сложи на господин доктора да похапне. Грабнах го от дома му, преди да обядва... Ив. Мартинов, ПМ, 81. // Отвеждам насилствено някого със себе си, обикновено за да го арестувам. Турската полиция грабва простия даскал и го хвърля в цариградската тъмница. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 13. Да забягна ли през нощта, докато не е късно, докато още не са дошли и са ме грабнали като хищници... П. Михайлов, МП, 73. Вечерта при него докараха един воденичар, когото кърджалиите бяха грабнали от Постоловите воденици. Й. Йовков, СЛ, 123. Тайната полиция надушила, че „опасни български комити“ дошли в Цариград и вместо да ги издири и залови, грабнала от цариградските улици невинни хора. Бълг., 1902, бр. 466, 3. Таман Стояна венчават, / .. / върли сеймени додоа, / та си Стояна грабнаа / и във тъмница запряа. Нар. пес., СбВСт, 312.
3. Отвличам мома тайно от родителите ѝ насила или с нейно съгласие. А аз бях готов да се закълна в престола си, че тоя демон ще причака с дружина Тамара, ще мине през труповете на войниците, които я придружават и ще я грабне и бяга с нея. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 31. Баба ми разказваше, че мой чичо е грабнал своята годеница из черковата, когато отишле да я венчеят за другиго. Л. Каравелов, Съч. VII, 68. Хлапак! Отишел човека, грабнал момичето, довел го. Й. Йовков, Б, 41. — Ако Елена е оная болярка, дето си грабнал някога от болярския пир,.. тя не е вече в Търново, в Цепино е. Ст. Загорчинов, ДП, 356.
4. Подкарвам бързо превозно средство. След туй той се качи и тънките възчерни коне, хубаво охранени богатски коне, грабнаха каруцата и препуснаха по гладкия лъснат път. Й. Йовков, ЖС, 21. Често в такива дни той [Йосиф] грабваше своя мотоциклет и ние, махленските деца, чувахме още отдалеч пукота на мотора и се спущахме към тяхната улица. Д. Талев, СК, 51.
5. Отнемам, присвоявам нещо от някого насилствено и без право; обсебвам. К р а с и м и р а: — Той е луд от гняв, когато одеве му казах какво ми се похвали Сара, че Александър ѝ обещал, ако му се роди син, него да направи наследник на трона. Т е о д о р а: — Господи, да грабне короната на сина ми Асеня! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 133. „Щяла съм да я уморя! — повтаряше в ума си тя, занемяла от яд. — Приказвай! Дрънкай! Нека се досети тя .. Тогава всичко ще пропадне, всичко ще иде... Ще ти грабне гиздавия имот, ще ни остави голи като бежанци...“ Г. Караславов, Тат., 215. — „Никотиана“ иска да вземе лъвската част от доставките на немския папиросен концерн... Но това няма да ѝ се удаде. Един австриец на име Кршиванек образува дружество, което ще грабне всичко. Д. Димов, Т, 117. // Открадвам, задигам. — Господин офицерин, аз имах ловджийска пушка, пък тази нощ ми я грабнали. — Кой ти я грабна? Я кажи! — отсече твърдо офицеринът. Ив. Хаджимарчев, ОК, 29. Присъни му се, че някакви негри с отпуснати джуки и жълти големи зъби са грабнали хирургическите му инструменти. Ив. Вазов, Съч. IХ, 145.
6. Прен. За мисъл, чувство и под. — обземам, обхващам изведнъж и изцяло. От опашката на върволицата запяха първите песни. Байраците се вирнаха нагоре. Радостта изведнъж ги грабна. К. Петканов, СВ, 55. Той постоя още известно време тъй, загледан някъде надалече,.., без мисъл,.., с един безименен страх от края на живота, който го грабваше, колчем погледнеше назад. Ст. Дичев, ЗС I, 281. Радостно вълнение грабна сватбарите. В. Полянов, БВП, 114. Грижите около моето предстоящо студентство ме грабнаха, както всички други. Ем. Манов, МПЛ, 333.
7. Прен. Правя силно впечатление, силно заинтересувам, увличам. Песента грабва слушателя още с първия си такт, с провикването „И-ха-ха!“, пак повторено от тенори и баси. Ст. Грудев, ББ, 28. Написан с вещата ръка на добър майстор,.., романът грабва още от първите си страници читателя. С, 1951, кн. 11, 173. Въпреки грижата, която го подтискаше, хубавата гледка, що се открои пред очите му, го грабна. Д. Спространов, С, 5.
8. Прен. Разг. Придобивам, спечелвам (власт, награда и под.) след проявено надмощие в борба (обикн. политическа) или при спортно състезание. Но как е възможно „народът“ да осъмне един ден под управлението на шепа грабители и подтисници, защо тоя „народ“ оставя тъй лесно да грабва властта една стамболовска партия. Г. Георгиев, Избр. пр, 211. Така например видинското читалище.. и свищовското са надварят едно с друго, кое да грабне венеца на първенството. Ч, 1875, бр. 3, 98. грабвам се, грабна се страд. На 20 ноем. през нощта, от къщата на Русиновците, са грабна една булка от 4-ма помаци. НБ, 1876, бр. 51-52, 202.
◊ Грабвам / грабна думите от устата на някого. Разг. Изпреварвам и казвам нещо, което друг в момента е смятал да каже. М а к е д о н с к и: — Хайде да идем да повечеряме на топло.. Х а д ж и я т: — Грабна ми думата от устата. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 68. Грабвам / грабна оръжие<то>. Разг. Започвам въоръжена борба; въставам. — Нашата сила, войводо, е в народа. Трябва да го събудим и да го накараме да грабне оръжието... М. Марчевски, П, 59. Това събитие дава знак за обща борба. Сърби и българи грабват оръжие и нападат турците. Ив. Унджиев, ВЛ, 52. Грабвам / грабна очите (погледа). Разг. 1. За нещо с много ярки тонове, ярки шарки или силен блясък — въздействувам силно върху зрението; премрежвам погледа. Чергата беше хубава, дебела, от мека вълна.. Като я изнесеше на чардачето.. шарките грейваха в ярки цветове. Кой как минеше по пътя,.., все ще извърне глава насам — шарките грабваха очите му. Кр. Григоров, ПЧ, 17-18. — Къде смяташ да сложим цветята? .. Търся по-подходящото място — да грабва веднага погледа. Б. Балабанов, Избр. п, 157. 2. На някого. Смайвам, пленявам някого с външния си вид, с хубостта си. Мата влезе след него и застана до рамото му. Стройна и със закръглени форми, тя отново грабна погледа на Казански. Д. Ангелов, ЖС, 678. Грабвам / грабна пътя за (към) някъде. Разг. Тръгвам, потеглям занякъде; отправям се. Таман се върнал от орача, хайде грабва пътя пак за ливадата. Т. Влайков, Съч. I, 5. Грабвам / грабна сърцето на някого. 1. Накарвам някого да ме обикне силно, бивам обикнат от някого. Приветлив и естествен човек веднага ти грабва сърцето. Приисква ти се да се сприятелите и да си около него. 2. За нещо — много се харесвам на някого и го разчувствам, развълнувам. Детската вокална група грабна сърцата на стотиците зрители. Грабвам / грабна ума (умовете). Правя извънредно силно, смайващо впечатление. Приказката на Ангел войвода му грабна ума. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 247.
ГРА̀БВАМ СЕ, -аш се, несв.; гра̀бна се, -еш се, мин. св. гра̀бнах се, св., непрех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или ч е. Пристъпвам към някакво действие, изразено в следващото изречение; заемам се с нещо. — Тогава отпрягате воловете и ги карате край реката на паша .. селяните се грабват и така както са подучени от даскала, поемат към пашата. К. Странджев, ЖБ, 43. Набавих си, вика, австрийски тапети.. Що не се грабнете с булката, та каквито сте работяги, да ги налепите за ден-два. Й. Попов, ЧП, 45. Остави бащина къща и ся грабна да си дири честта. Й. Груев, СП (превод), 69. Веднаж аз и един мой приятел грабваме се и отиваме на екскурзия.