Основна форма: откра̀двам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

откра̀двам - първо лице, единствено число, сегашно време
откра̀дваш - второ лице, единствено число, сегашно време
откра̀два - трето лице, единствено число, минало свършено време
откра̀дваме - първо лице, множествено число, сегашно време
откра̀двате - второ лице, множествено число, сегашно време
откра̀дват - трето лице, множествено число, сегашно време
откра̀двах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
откра̀двахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
откра̀двахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
откра̀дваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
откра̀дваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
откра̀двай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
откра̀двайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
откра̀дващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
откра̀дващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
откра̀дващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
откра̀дваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
откра̀дващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
откра̀дващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
откра̀дващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
откра̀дващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
откра̀дващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
откра̀двайки - деепричастие
откра̀двал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
откра̀двалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
откра̀двалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
откра̀двала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
откра̀двалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
откра̀двало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
откра̀двалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
откра̀двали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
откра̀двалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
откра̀дван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
откра̀двания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
откра̀дваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
откра̀двана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
откра̀дваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
откра̀двано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
откра̀дваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
откра̀двани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
откра̀дваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 свивам (жарг.) - дигам (разг.) - гепя (разг.) - грабвам - открадвам - отмъквам (разг.) - задигам (разг.) - гушвам (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

ОТКРА̀ДВАМ, -аш, несв.; открада̀, -èш,

мин. св. откра̀дох, прич. мин. св. деят. откра̀л и откра̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. откра̀днат, св., прех. 1. Извършвам кражба; присвоявам. — Не съм откраднал чуждо, не съм излъгал. Н. Каралиева, ЯЧ, 136. Защо да не крадеш, след като всички считат, че няма начин да не откраднеш! Й. Попов, БНО, 131. Престъплението е правонарушение, което представлява голяма обществена опасност.. такъв е случаят, когато някой открадне чужда вещ. МПр VIII кл, 93.

2. Прен. Разг. Вземам мома тайно от родителите ѝ, насила или с нейно съгласие, за да се оженя за нея; крада. — Утре още отивам при баща ти да те искам!.. — Ще се разберем ние с него. Добър и разбран човек е той. Пък като не те даде с добро, гася утре вечер лампите на цяло село, открадвам те от къщи и това е! Тарас, СГ, 60. Искахме да откраднем Милкана, но види се, тя е писана на тебе. П. Йорданова, СЕ, 75.

3. Прен. Отделям от определеното и необходимо за нещо време обикн. тайно, негласно, за да извърша нещо друго. Те виждаха само приятната страна на предстоящата акция. Щяха да имат възможност да закъсняват вечер и да открадват по някой час за личните си работи. И. Петров, МВ, 34. Те открадват часове от съня си, не жалят сили, за да засеят така, че догодина земята да роди много зърно. НМ, 1963, бр. 246, 1. открадвам се, открадна се I. Страд. от открадвам. — Аз съм, рече Ганчо, аз — вашият днешен готвач и свирец,.. Аз пък помислих да не е някой циганин, да е дошел тука да краде нещо от колята; вчера се откраднаха едни хубави капистри и една нова аба. Ц. Гинчев, ГК, 98. И все в негови ниви влизаше добитък, все негово нещо ще се открадне, все него ще обидят и ще му се заканват. Й. Йовков, ЖС, 185. Цели стада от овце, коне и говеда се открадват и присвояват. НБ, 1876, бр. 5, 17. При голямо множество нощна стража, открадоха се 5-6 коне из града. НБ, 1876, бр. 28, 111. II. Взаим. от открадвам (във 2 знач.). Бащите и майките повечето пъти одобряват да стане женянието и става. Ако ли не одобряват, момчето и момичето се открадват. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 34.

ОТКРА̀ДВАМ СЕ несв.; откра̀дна се св., непрех. Разг. Отивам за малко някъде скришом, набързо. Тинка, поуспокоена, стане и тя заран малко по-бодра,.. Някой път се открадне, та прескочи и до майка си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244. — Тате, пусни ни да идем и ние!... Днеска ще сеят с редосеялка! Бащата не ги пускаше, разбира се, но те се открадваха и отиваха. Ст. Даскалов, БМ, 23-24.

Виж повече