ЛЕКСИТ

Основна форма: завъ̀ршване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

завъ̀ршване - единствено число, нечленувано
завъ̀ршването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 завършване - започване
2 завършване - подхващане
3 завършване - почване

4 завършване - захващане
5 завършване - хващане
6 завършване - започване
7 завършване - почване
8 завършване - захващане
9 завършване - започване
10 завършване - почване
11 завършване - захващане

Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ЗАВЪ̀РШВАНЕ

ср. Отгл. същ. от завършвам² и от завършвам се. – Дайте да изчислим материала за бараките, да направим скиците и да установим датата на завършването. А. Гуляшки, МТС, 298. – Нека ги задържим в клисурата, додето ни пристигне гръцка войска... Това неочаквано завършване на мисълта му предизвика ропот. Ив. Вазов, Съч. XIV, 135. До завършване на гимназия той не само композирал песни, но се включвал в хорово пеене. Ст. Грудев, ББ, 13.

Виж повече