зву̀к - единствено число, нечленувано зву̀ка - бройна форма зву̀кът - единствено число, членувано - пълен член зву̀ци - множествено число, нечленувано зву̀ците - множествено число, членувано звука̀ - единствено число, членувано - непълен член звукъ̀т - единствено число, членувано - пълен член зву̀кове - множествено число, нечленувано зву̀ковете - множествено число, членувано
ЗВУК, звукъ̀т, звукà, мн. зву̀кове и зву̀ци, след числ. зву̀ка, м. 1. Физ. Механични трептения и вълни с произволна честота в еластична среда, които човешкото ухо може да възприема.