зву̀к - единствено число, нечленувано зву̀ка - бройна форма зву̀кът - единствено число, членувано - пълен член зву̀ци - множествено число, нечленувано зву̀ците - множествено число, членувано звука̀ - единствено число, членувано - непълен член звукъ̀т - единствено число, членувано - пълен член зву̀кове - множествено число, нечленувано зву̀ковете - множествено число, членувано
ЗВУК, звукъ̀т, звукà, мн. зву̀кове и зву̀ци, след числ. зву̀ка, м. 1. Физ. Механични трептения и вълни с произволна честота в еластична среда, които човешкото ухо може да възприема.
Звукът като физично явление е трептение на телата с определена честота. Физ. Х кл, 1958, 33. Звук издават различни тела: струните на музикалните инструменти, камертонът. Физ. VIII кл, 1965, 3. Учението за звука разглежда излъчването и разпространението на механични трептения, които ухото възприема като звук. Физ. Х кл, 1951, 18. Светлината се разпространява много по-бързо от звука. Физ. Х кл, 1951, 103.Виж повече2. Всичко, което се чува, възприема с органа на слуха. Природата го заливаше цяла с багрите си, със звуковете си – потоп от стоцветна светлина, могъща песен от безброй гласове, опиянение от благоухания. А. Дончев, СВС, 149. В дълбоката тишина на тая спокойна лятна нощ затрептяха чудни звуци. Елин Пелин, Съч. I, 128. От улицата долиташе глъчка на хора и тази глъчка се смесваше с трополенето на претоварени коли, с далечни, нестройни звуци на хлопатари. Г. Караславов, ОХ III, 81. Беше тихо, никакъв звук не се чуваше. Й. Йовков, Разк. II, 65. Хвърленият камък падна с тъп звук в храстите и веднага след това тихият вятър донесе бърз човешки шепот. Кр. Велков, СБ, 121. Войските настъпваха. / Под грозния звук на шрапнелите / изтръпнаха и най-смелите. Гео Милев, С, 34. Металически звук. // Обикн. мн. Прен. Мелодични, приятни тонове, за разлика от шум. Музиката вълшебно свири, като вихър се носят звуците на валса. М. Кремен, СС, 82. От дъното на салона долитаха звуците на оркестъра. Д. Спространов, С, 125. Сладките звуци на кавала ги завладяват като магия. Й. Йовков, СЛ, 161. Под пръстите на гайдаря изскачаха весели и игриви звукове. Ив. Вазов, Съч. ХII, 190. Ето малката цветарка бърза от локал в локал, / де оркестрите разливат плавни звукове ритмични / и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал. Хр. Смирненски, Съч. I, 38. Обичам те, българска реч, / звук сладък, най-мил в звуковете. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 145.
3. С мн. звукове. Езикозн. Най-малкият членоразделен елемент от човешката реч. – Дал бог добро, да си жив, Страшимире! – отговори старецът с едно чуждо произношение, изговаряйки звуковете Ж и Ш, като З и С. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 5. Оня дял от граматиката, който се занимава с езиковите звукове, се нарича фонетика или звукословие. Л. Андрейчин и др., БГ, 6.
4. С мн. звукове. Муз. Тон с определена височина (за разлика от шум). Според характера на усещанията, които предизвикват, звуковете се делят на пеене, музикални инструменти, камертони – и шумове. Псих. Х кл, 33.
◊ Гласен звук. Езикозн. Сричкотворен звук на човешката реч, който се образува в устната празнина от музикален тон, издаван от гласните струни без примес на шум; гласна. В българския език има всичко шест основни гласни звука. Те са: а, е, и, о, у, ъ. Л. Андрейчин и др., БГ, 9. Празен (пуст) звук. Книж. Думи за някого, на които не се обръща внимание. Защото думите му [на разпънатия на Голготата]: „Обичайте се едни други!“ остават пуст звук за многото. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 189. Съгласен звук. Езикозн. Звук, образуван с характеристичен шум, а не с тон; съгласна. В български език законът за структурата на сричката не допуска в нейните граници шумов съгласен звук да отделя гласен от сонорен звук. В. Радева, БЛЛ, 45.