зву̀к - единствено число, нечленувано
зву̀ка - бройна форма
зву̀кът - единствено число, членувано - пълен член
зву̀ци - множествено число, нечленувано
зву̀ците - множествено число, членувано
звука̀ - единствено число, членувано - непълен член
звукъ̀т - единствено число, членувано - пълен член
зву̀кове - множествено число, нечленувано
зву̀ковете - множествено число, членувано
ЗВУК, звукъ̀т, звукà, мн. зву̀кове и зву̀ци, след числ. зву̀ка, м. 1. Физ. Механични трептения и вълни с произволна честота в еластична среда, които човешкото ухо може да възприема.