изма̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано изма̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изма̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изма̀мна - единствено число, женски род, нечленувано изма̀мната - единствено число, женски род, членувано изма̀мно - единствено число, среден род, нечленувано изма̀мното - единствено число, среден род, членувано изма̀мни - множествено число, нечленувано изма̀мните - множествено число, членувано
ИЗМА̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. В който има измама (в 1 знач.), който е свързан с измама (в 1 знач.); измамлив.
Селяните отпиваха пестеливи глътки... и приказваха за мъките си. – Измамно време настана, никому да нямаме вяра. Из хижите си не смеем да излезем, пред друмници вратнята си да открехнем. М. Смилова, ДСВ, 42. Давид Лазар обичаше спокойствието си. Той знаеше и умееше да търгува, но не искаше и не можеше да търпи мисълта му да е заета само с търговски сделки и измамни комбинации. П. Спасов, ХлХ, 178.Виж повече2. Който въвежда в заблуждение, подвежда, създава неверни впечатления; измамлив. Десет души тръгнаха из равнината „да трошат грънци“ – режеха телефонни жици, палеха архивите на малки общини, вдигаха измамен шум. В. Андреев, ПР, 80. До днес Пиралков беше показвал само усмивката си – и с тая усмивка мамеше хората; също тъй измамни бяха и сълзите му. А. Наковски, МПП, 233. – Измамни са словата ти, болярино. Не аз и моето слово печелим последователи на истинската вяра, а божията истина и злото, което вие, велможите, сеете сред народа. М. Смилова, ДСВ, 95. – Лъже Вехтият завет! И Евангелието, и то лъже! Тия две измамни писания са сторили велико зло на човека! А. Гуляшки, ЗР, 348. Отраженията на звездите блестяха като едри бисери по измамното дълбоко дъно на вировете. Ил. Волен, МДС, 14.
3. Който е въображаем, нереален, недействителен, основан на заблуждение; измамлив. – Това, татко, че се чувствуваш добре, като пиеш, е измамно блаженство. Тебе само ти се струва, че е така, а работата е съвсем друга. Т. Харманджиев, Р, 113. Вървим по улиците на Банско. И миналото плътно ни обгръща, така плътно, та се ражда измамното усещане, че в тоя град всичко е минало. Н. Тихолов, ДКД, 216. Със самочувствието на най-издигнат и просветен в цялото семейство, докторът внимателно наблюдаваше живота на всички, размишляваше и често бе жертва на измамната идея, че би могъл да ръководи живота им. В. Геновска, СГ, 270. В гнета на безизходност пълна, / безумна любовта ни пламна, / и ний оставихме да ни погълне / мигът на радостта измамна. Е. Багряна, ЗМ, 23. Люлеят се измамни отражения / по водната безплодна равнина. Н. Лилиев, Ст 1932, 111.