изма̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано изма̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изма̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изма̀мна - единствено число, женски род, нечленувано изма̀мната - единствено число, женски род, членувано изма̀мно - единствено число, среден род, нечленувано изма̀мното - единствено число, среден род, членувано изма̀мни - множествено число, нечленувано изма̀мните - множествено число, членувано
ИЗМА̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. В който има измама (в 1 знач.), който е свързан с измама (в 1 знач.); измамлив.