изма̀млив - единствено число, мъжки род, нечленувано * изма̀мливия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изма̀мливият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изма̀млива - единствено число, женски род, нечленувано изма̀мливата - единствено число, женски род, членувано изма̀мливо - единствено число, среден род, нечленувано изма̀мливото - единствено число, среден род, членувано изма̀мливи - множествено число, нечленувано изма̀мливите - множествено число, членувано
ИЗМА̀МЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който въвежда в заблуждение, подвежда, създава неверни впечатления; измамен.