изма̀млив - единствено число, мъжки род, нечленувано * изма̀мливия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изма̀мливият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изма̀млива - единствено число, женски род, нечленувано изма̀мливата - единствено число, женски род, членувано изма̀мливо - единствено число, среден род, нечленувано изма̀мливото - единствено число, среден род, членувано изма̀мливи - множествено число, нечленувано изма̀мливите - множествено число, членувано
ИЗМА̀МЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който въвежда в заблуждение, подвежда, създава неверни впечатления; измамен.
Човешкият взор е измамлив повече от всичко друго. П. Константинов, ПИГ, 38. Измамлив беше хладният вятър, който духаше откъм морето. Й. Йовков, ПК, 13. Картината на този живот изглежда не особено богата в отношение на форми и колорит. Все пак обаче това е само една вънкашна, твърде измамлива покривка на един доста разнообразен, сложен и богат вътрешен живот. Б. Ангелов, ЛС, 259.See more2. Който е въображаем, нереален, недействителен, основан на заблуждение; измамен. Ден и нощ мисли за отдавна мъртви хора, и те гонили цял живот измамливи светлини, а сега мъртви. Къде е Борис? Къде е великият Симеон? А. Дончев, СВС, 106. Както обикновено бива в минути на нетърпение и по равно поле, пътят се виждаше по-дълъг и целта се отдалечаваше, като измамлив мираж. Ив. Вазов, Съч. X, 137. Едно нищо, най-невероятният слух, който успееше да се промъкне в тъмницата, една блага дума, казана от някое заптие, стигаше в такъв случай, за да даде повод към най-измамливи предположения. К. Величков, ПССъч. I, 81. Сънят идва и шепне „заспи“ / и покоят измамлив ме грабва. Ив. Пейчев, Избр. ст, 52.