изневя̀ра - единствено число, нечленувано изневя̀рата - единствено число, членувано изневѐри - множествено число, нечленувано изневѐрите - множествено число, членувано
1 предателство - измяна - изменничество - изневяра - издайничество - отстъпничество - ренегатство (книж.)2 забежка (разг.) - измяна - изневяра - прелюбодеяние - прелюбодейство (книж.) - прелюбодействие (книж.)
ИЗНЕВЯ̀РА ж. 1. Нарушаване на вярност към някого, обикн. в любовни отношения.