крѐпък - единствено число, мъжки род, нечленувано крѐпкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член крѐпкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член крѐпка - единствено число, женски род, нечленувано крѐпката - единствено число, женски род, членувано крѐпко - единствено число, среден род, нечленувано крѐпкото - единствено число, среден род, членувано крѐпки - множествено число, нечленувано крѐпките - множествено число, членувано
КРЀПЪК, -пка, -пко, мн. -пки, прил. Книж. 1. Който се отличава със здравина, устойчивост, сила; здрав, як, силен. — Оръжието е в крепки ръце. Никой няма да пи го отнеме! А. Станоев, П, 47. Въпреки своите петдесет и шест години той се държеше с крепка стойка, изправен като младеж. Т. Харманджиев, Р, 37. Що грижа се е грижила по тях [децата си], / що плач изплакала е не обади, / за да не сетят в боя жал и страх, / да бъдат крепки мишците им млади. Бл. Димитрова, Л, 182-183. // За ръкостискане, прегръдка и под. — който е силен и енергичен като израз на добри, сърдечни чувства и отношения. — Василе! Васил Левски! — извика той [Рали] .. Миг след това двамата се притискаха в крепка прегръдка. Ст. Дичев, ЗС I, 476. Това беше като крепко здрависване. Развълнуван, капитанът излезе на леера. Н. Антонов, ВОМ, 28. Чичо Георги дойде веднъж; по обед и отиде право при мама: „Да ти е жив и здрав гостът, Величке!“, а после хвана Марина, . ., па го прегърна със здравите си ръце и залепи на страната му една звучна и крепка мъжка целувка. Д. Бозаков, ДС, 104-105.
2. За човек или характер — който е силен, устойчив морално; здрав, непоколебим, твърд. Скромен, . ., прозорлив и крепък в своите разбирания, Вапцаров знаеше какво да работи, защо да работи и как да го работи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 328. Във вярата трябва да бъдат крепки, свободата да не забравят и някогашната слава българска. Ем. Станев, А, 72. Смяташе се при това за борец с крепък, неустрашим, дори смел характер. Т. Влайков, Съч. III, 53. Крепкият дух, енергията и бодростта на расата са турили върху всяко лице характерния си отпечатък. Й. Йовков, Разк. III, 180.
3. За чувство, настроение — който е резултат на вътрешна убеденост; непоколебим. Уморена лежеше в ъгъла си и Биляна Маркова, по нейните мисли бяха по-други, пробудиха се и в сърцето и по-други, по-крепки надежди. Д. Талев, С II, 239. Нека да си припомним, че една обида към народността събуди у Хилендарския монах крепко национално чувство. Н. Хайтов, А, 57. През всички времена моралните основания са били извор на особена сила за творческата личност. Без вяра в себе си, без крепка идейност, без социално вдъхновение и най-мощният талант изпада в изолация и се самоунищожава. Ив. Богданов, СП, 69.
4. За сън — който е дълбок и спокоен, ободрителен; здрав. В този поток от хубави мисли го обхвана крепък сън, сън без обръщане и пробуждане нощя. Б. Обретенов, С, 63. Ободрени и освежени от дългия крепък сън, те се събудиха. . Г. Караславов, Избр. съч. X, 17. Такъв крепък сън посещавал, уверяват, и осъдените в предвечерието на смъртното им наказание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150. Звеното се унесе в дълбок и крепък сън, а той се въртеше под одеялото ту на една, ту на друга страна, дишаше с мъка, на пресекулки, като че въздухът в широката спалня не му достигаше. Цв. Ангелов, ЧД, 139.
5. Прен. За вино — който е с висок градус и опиянява бързо; силен. Нашите бащи — поколението преди Освобождението — се упиваха тайно от крепкото вино, на бунтовните песни. Г. Бакалов, Избр. пр, 165. Нашата хранително-вкусова промишленост се сдоби с още едно голямо, модерно предприятие, обзаведено със съвършена апаратура и механизация за превръщане на сладкия гроздов сок в крепко ароматно вино. Тр, 1963, бр. 247, 1.
6. Като същ. крепка ж. Диал. Подкрепа, опора.
◊ Водят ме на свети крепки.
Диал. Ирон. Толкова съм пиян, че не мога да вървя, без да бъда подкрепян от някого. Държат ме (крепят ме) свети крепки; държа се (крепя се) на свети крепки. Диал. 1. За предмет — зле съм закрепен, поставен, всеки момент мога да падна. Махни оттам тая чинийка, крепи се на свети крепки, ще вземе да падне. 2. За предмет, дреха — скъсан съм, вехт съм, стар съм. Все търсеше из дюкяните на Стамбул нова книга. Каква ти нова — няколкото листи, които свари да докопа у бакалите, бяха тъй стари, че свети крепки ги крепяха — ама в тях се говореше за това, дето беше ново за Добрито. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 124. 3. За обещание, думи и под. — несигурен съм. — Чак на делото ще дойда и все зад нея ще седя! Че женската дума, нали знаеш, свети крепки я крепят! Ст. Даскалов, СЛ, 73.Виж повече