лу̀кс - единствено число, нечленувано лу̀кса - единствено число, членувано - непълен член лу̀ксът - единствено число, членувано - пълен член лу̀ксове - множествено число, нечленувано лу̀ксовете - множествено число, членувано
1 богатство (прен.) - великолепие - разкош - лукс - изящество - блясък (прен.) - пищност - разкошност - комфорт
ЛУКС1, лу̀ксът, лу̀кса, мн. няма, м. 1. Нещо (сграда, обстановка, вещи, облекло и др.) извънредно много скъпо поради висококачествения материал, изящна изработка и красота; разкош, комфорт.
Защо тази къща я [Ирина] изпълваше с такава потиснатост? .. Не, не беше от завист. Но тя съзираше смътно как в този смазващ и погълнал милиони лукс, по тия килими, вази и мебели от акажу, по кадифетата и атлазите, струеше потта на бедни селяни и туберкулозни работници. Д. Димов, Т, 186. Спокойната уредба, без креслив лукс, но с всички удобства, тишината, свежият въздух, хубавият парк, .. всичко това създава условия за истинска отмора. Г. Белев, KP, 101. Жена му, която бе от старо търговско семейство и бе прекарала живота си сред лукс и удобства, не можеше да се помири с мисълта, че цял живот ще бъде без слугиня. Ив. Мартинов, М, 14. — Жената обича да получава писма в луксозен плик .. И въобще жената обича лукса. П. Незнакомов, БЧ, 757. Тоя град беше преди всичко град на лукса, на богатството и великолепието. Й. Йовков, Разк. III, 178. Самият император водил съществувание всред лукс и невероятно великолепие. К, 1967, кн. 7, 21.Виж повече2. Разг. Като сказ. опред. и с обст. доп. с предл. за. Нещо, което е много скъпо, поради което е недостъпно за някого, не е по неговите възможности. Автомобилът е все още лукс за нас.
◊ Позволявам си лукса. Разг. Правя нещо, което не е обичайно за мен, не е по силите и възможностите ми. — Не мога да си позволя лукса да бъда в някакви други отношения с теб освен приятелски. Д. Фучеджиев, Р, 133. Ако се съгласим, че това е тъй [божествено предопределение], бихме могли да си позволим лукса на една по-голяма търпимост в разговора. Приятелството в края на краищата иска някои жертви. Ем. Манов, ПС, 8.
— От фр. luxe. — Сп. Читалище, кн. 17, 1871.
ЛУКС2, лу̀ксът, лу̀кса, мн. лу̀ксове, след числ. лу̀кса, м. Физ. Практическа единица мярка за осветеност. Силата па осветлението е един лукс, когато върху един квадратен метър на осветляваната повърхнина пада равномерно разпределен светлинен поток от един лумен. Й. Венов и др., К, 96.
— От лат. lux 'светлина'.