разко̀ш - единствено число, нечленувано разко̀ша - бройна форма разко̀шът - единствено число, членувано - пълен член
1 богатство (прен.) - великолепие - разкош - лукс - изящество - блясък (прен.) - пищност - разкошност - комфорт 2 разкош - излишество - излишък - изобилие - обилие
Виж повече
РАЗКО̀Ш, мн. (рядко) -и, м. 1. Само ед. Изобилие от материални блага, скъпи и красиви предмети (обикн. мебели, дрехи и др.), свързани с богат, разточителен живот; лукс. Живееше [царицата]
в голям разкош, издигаше високи дворци и на покривите им садеше градини, където даваше всяка нощ угощения на своите приятели. Н. Райнов, КЧ II, 28-29. Какво ще правиш ти, мила моя, при мене? Та аз съм гол като пушка .. Ти, която си отраснала в богатство и разкош… още от дете. М. Грубешлиева, ПП, 81. От една страна разкош, от друга — мизерия! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 72. Ирина съзираше смътно как в този смазващ и погълнал милиони разкош, по тия килими, вази и мебели от акажу, по кадифетата и атлазите струеше потта на бедни селяни и туберкулозни работници. Д. Димов, Т 2000 [еа]. Приемната я удиви със своята уредба. Катя беше чувала за разкош, но такова разточителство не беше предполагала. Ст. Чилингиров, РК, 82. Уви, не за славата на фараоните напомнят тия пирамиди, .., а за ония безименни труженици роби, които със своя труд и дълготрайна мизерия са създавали блясъка и разкоша на всичката египетска цивилизация. Стр. Кринчев, СбЗР, 363. Какво им даваш от разкоша си / ти — толкоз щедър към едни, / а към бездомните Гаврошовци / жесток от ранни младини? Хр. Смирненски, Съч. I, 32.Виж повече2. Само ед. Нещо желано, но трудно достъпно за някого поради финансови причини; лукс. Попарата беше с извара и овчо масло — рядък разкош за деца, свикнали да закусват само хляб и червен пипер. Д. Димов, Т, 267. Чаят беше най-големият разкош на тия бедни емигранти. Стр. Кринчев, СбЗР, 349. След толкова гладни дни, сухият хлебец ни изглежда като невиждан разкош. Л. Стоянов, Х, 18. Подносът, .., беше единственият разкош, който семейството си беше позволило на панаира миналата година. П. Спасов, ХлХ, 76. Вместо за галерията, той си взема билет за партера, на втория чин. Тоя разкош костваше пет пъти по-скъпо на скромната му ученическа кесия. Ив. Вазов, Съч. ХII, 189.
3. Само мн. Изключително красиви и скъпи неща; богатства, великолепия, красоти. Солунските братя, сащисани, потънаха в меките кадифени канапета. — Ние — почна да се извинява свети Методий — съвсем не сме научени на такива разкоши. Хр. Радевски, Избр. пр III, 87. Чудно ми бе кога той е сколасал да има на ръцете си такъв хубав кон, а също и кабриолет .. До вчера — зная добре това — той не бе притежател на такива разкоши. Н. Попфилипов, РЛ, 118-119. В дъното на тая перспектива се сипят, като из порой, цели богатства от невидени от човешко око изумруди, брилянти, сапфири. Очите прехласнати гледат. Тия разкоши се сипят над един образ чародеен по хубост и прелест. К. Величков, ПССъч. VIII, 94. Пък и много са ваште разноски / с изтънчения градски живот: / развлечения, моди, разкоши / и не знам си там още какво. Н. Марангозов, НПС, 55. Жадуваме си ние разкошите охолнишки, / а хиляди съблазни ласкаят ни навред / и щедро ни целуват по страстите неволнишки, / и мамят ни кокетно към грехове безчет. Хр. Радевски, Избр. пр II, 17.
4. Само ед. Прен. Обикн. с предл. о т и следв. същ. Изобилие, многообразие от нещо, изразено от съществителното име; богатство. Много пъти беше минувала по тоя път, но никога не беше се взирала в далечината — да види сред какъв разкош от багри и от изваяния се движи. Ст. Чилингиров, РК, 119. Език свещен на моите деди, / .. / Разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива, / от руйни тонове какъв разкош. Ив. Вазов, Съч. II, 47.
5. Само ед. Величествена, пищна красота; блясък, великолепие. Тук нямаше нищо от разкоша, великолепието, златото и мрамора на ония храмове, в които се чувства величието и царственото могъщество на Бога. Й. Йовков, Разк. II, 127. С колко нежност и разкош / зимата ни приласка. Хр. Смирненски, Съч. I, 11.
6. Само ед. Във възклицателни изречения или самост. — за изразяване на възхищение, удоволствие при съзерцаването на нещо изключително красиво и скъпо; красота. Елегантен автомобил се изпречи пред тях .. — Такъв разкош! Г. Стаматов, Разк. I, 66.
◊ Позволявам си / позволя си разкоша. Разг. Правя нещо, което не е обичайно за мен, не е по силите и възможностите ми; позволявам си лукса. — Един млад човек като вас не може да си позволява разкоша да не вярва в звездата на родината. Б. Балабанов, Избр. п II, 28. — Ще ми счупите пръстите… Хич не ме гледайте така… Само си позволих разкоша да запазя нещо от гордостта си. Ем. Манов, БГ, 212-213. И само нощем, нощем, / кога и господ спи, свит в здрача, / си позволявам аз разкоша / във тъмното да си поплача. Д. Дамянов, ОЛ [еа].